След минутка той се прокашля.
— И така, момичета, пиле или котлет?
— Пиле, ако обичаш — каза Ема, нетърпелива да смени темата. Тя седна до Лоръл в един от зелените градински столове, събрани около стъклената маса. Вратата на верандата изскърца и се отвори, пропускайки Дрейк, огромния датски дог на семейство Мърсър. Както обикновено той се отправи директно към Ема, сякаш усещаше, че момичето не се чувства удобно край него и по всякакъв начин се опитваше да я накара да го хареса. Тя колебливо протегна ръка и му позволи да я оближе. Страхът й от кучета се беше появил още когато Чоу я беше ухапал, но постепенно бе започнала да свиква с грамадното животно.
След това от къщата излезе госпожа Мърсър, стиснала в едната си ръка синьо-бяла карирана покривка за маса, а в другата блекбърито, което не спираше да звъни. Лицето й беше напрегнато, но щом видя седналите си край масата дъщери, тя се усмихна. Винаги, когато госпожа Мърсър се намираше под голямо напрежение, видът на Ема и Лоръл като че ли й оправяше настроението. Това беше нещо ново за Ема. Обикновено всичките й тъй наречени родители я гледаха с онова гладно изражение, което като че ли казваше „Къде ми е чекът?“
— И така, момичета, как беше тренировката? — Госпожа Мърсър разгъна покривката във въздуха и я разстла върху масата.
— Убийствена. — Лоръл грабна един морков от подноса със зеленчуци до грила и шумно захрупа.
Ема потрепна при избора й на дума, но се насили да се усмихне изморено.
— Трябваше да бягаме осем километра — обясни тя.
— В допълнение към упражненията? — Госпожа Мърсър стисна леко рамото на Ема. — Сигурно сте изтощени.
Ема кимна.
— Тази вечер определено ще имам нужда от един горещ душ.
— Да, и аз — рече капризно Лоръл. — Гледай да не киснеш пак половин час.
Ема отвори уста, за да каже на Лоръл, че никога не е киснела по половин час, но тогава се сети, че Сътън сигурно е правела така. Беше започнала да си съставя още един списък: По какво се различавам от Сътън. Той й помагаше да не забравя коя е. Когато беше пристигнала в Тусон, тя носеше със себе си само малка раница, която й бяха откраднали. Останалите й вещи — китарата, спестяванията й и лаптопът втора употреба — бяха прибрани в едно шкафче на автогарата във Вегас. Напоследък имаше чувството, че е оставила и истинската си самоличност в това шкафче. Единственият човек от предишния й живот, с когото поддържаше контакт, бе най-добрата й приятелка, Алекс Стоукс, с която почти не беше разговаряла след пристигането си в Тусон. Алекс си мислеше, че Ема живее щастливо със Сътън в дома на Мърсърови. Ема не можеше да й каже истината и всичките лъжи правеха разстоянието помежду им още по-трудно за прекосяване.
Господин Мърсър се приближи до масата и постави върху нея пет чинии, пълни с печени на скара нещица.
— Пиле за моите момичета, котлет за мен и баба — средно опечен — и по-препечен за красивата ми съпруга. — Той отметна един кичур от очите на госпожа Мърсър и я целуна по бузата.
Ема се усмихна. Колко беше хубаво да види двама души, които живееха заедно от години и въпреки това все още се обичаха. На самата нея рядко й се беше случвало да попада в приемни семейства от двама родители, като ли такива, които да се обичат.
Това беше нещо, което и аз забелязах едва след като умрях — родителите ми наистина се обичаха. Довършваха си изреченията. Държаха се мило и с привързаност един към друг. Това беше нещо, което не оценявах, докато бях жива.
Баба Мърсър погледна господин Мърсър със стоманеносините си очи.
— Виждаш ми се поотслабнал, скъпи. Храниш ли се достатъчно?
Господин Мърсър се изкиска.
— Сериозно ли говориш? Релефният ми корем отдавна го няма.
— Хапва си достатъчно, вярвай ми — рече госпожа Мърсър. — Трябва да видиш сметките ни за храна. — Блекбърито й пропя, тя погледна към екрана и се намръщи. — Не мога да повярвам. Партито е в събота, а цветарката едва сега ми казва, че не може да направи букети от оранжев слез. Толкова ми се искаше да използвам само цветя и растения, които са типични за Аризона, а сега ще трябва да се примиря и с няколко букета от калии.
Ема се разсмя сърдечно.
— Същинска трагедия, мамо!
Бабата на Сътън присви очи и в гласа й внезапно се промъкна стоманена нотка.