Видя, че погледът му се насочва към деколтето й и за миг се замисли, че ще й отправи някакво неприлично предложение. А после той каза:
— Искам да прекарам лятото с вас.
Не бе очаквала подобно нещо.
— Защо?
— Пътуването до дома ми отнема шест седмици. Налага се да остана в училището през ваканцията. Тази идея е ужасна — тук е скучно и самотно. Искам да ме поканите да прекарам лятото с Едуард.
Изведнъж отново се превърна в ученик. Тя бе предположила, че ще иска пари или може би работа в банка „Пиластър“. Това обаче бе такава незначителна, почти детинска молба. Но за него явно съвсем не бе маловажна. „В крайна сметка“, помисли си тя, „той е само на шестнайсет“.
— Заповядай да прекараш лятото с нас, добре си дошъл — каза му.
Мисълта не й бе неприятна. В някои отношения той бе наистина плашещ млад мъж, но обноските му бяха безупречни и изглеждаше извънредно добре: гостуването му нямаше да създаде проблеми. Освен това можеше да окаже положително влияние върху Едуард. Единственото нещо, което би могло да се сметне за недостатък на Теди, бе липсата му на цел. Мики бе пълна негова противоположност. Може би щеше да предаде част от решителността и целенасочеността си на нейния Теди.
Мики се усмихна и разкри белите си зъби:
— Благодаря ви! — И наистина изглеждаше искрено въодушевен.
Тя изпита внезапно желание да остане насаме и да обмисли чутото.
— Можеш да тръгваш — каза му. — И сама ще намеря пътя до дома на директора.
Той стана от пейката.
— Много съм ви благодарен! — подаде й ръка.
Тя я пое.
— Не, аз съм ти благодарна за това, че си предпазил Теди.
Той се наведе, сякаш се канеше да целуне ръката й, след което — за нейно най-голямо изумление — я целуна по устата. Всичко стана толкова бързо, че тя нямаше време да се извърне. Зачуди се как да изрази протеста си, докато той се изправяше, но не успя да намери подходящи думи. Само след миг Мики вече бе изчезнал.
Това бе нечувано! Изобщо не би трябвало да я целува, още по-малко пък — по устните! За кого се смяташе?! Първата й мисъл бе да отмени поканата за лятото. Само че не можеше да го направи.
„А защо не?“, запита се. Защо да не може да отмени покана, която бе отправила на един обикновен ученик? Държал се бе нагло и непристойно, затова не би трябвало да идва с тях.
Но мисълта да се отметне от обещанието си не й допадаше. Осъзна, че я възпира не само фактът, че Мики бе спасил Теди от позора. Ставаше дума за нещо по-лошо. Тя бе влязла в престъпен заговор с него, а това я правеше уязвима.
Остана в прохладния параклис дълго време, загледана в голите стени. Чудеше се, обзета от смътно неприятно предчувствие, как това хубаво, будно момче ще използва властта си над нея.
Първа част
1873
Първа глава
Май
I
Когато Мики Миранда бе на двадесет и три, баща му дойде в Лондон, за да купи пушки. Сеньор Карлос Раул Хавиер Миранда, познат като Папа, бе нисък мъж с широки рамене. Чертите на загорялото му лице бяха всечени дълбоко и показваха агресия и жестокост. Когато носеше кожени панталони и широкопола шапка и бе яхнал някой червеникавокафяв жребец, той представляваше елегантна и внушителна фигура. Тук обаче, в Хайд парк, облечен с редингот и с цилиндър на главата, се чувстваше глупаво, а това го правеше опасно избухлив.
Изобщо не си приличаха. Мики беше висок, слаб, с правилни черти и постигаше целите си по-скоро с усмивка, отколкото с мръщене. Бе дълбоко привързан към удобствата и изискаността на живота в Лондон — красиви дрехи, учтиво поведение, ленени чаршафи и вътрешни водопроводи. Най-големият му страх бе Папа да не го отведе обратно в Кордоба. Нямаше да понесе да се върне към дните, прекарани на седлото и нощите, в които спеше върху твърдата земя.
Още по-лоша бе перспективата да се подчинява на по-големия си брат Пауло, който беше копие на Папа. Мики вероятно щеше да се върне у дома някой ден, но като самостоятелен и важен човек, а не като малкия син на Папа Миранда. Междувременно трябваше да убеди баща си, че е по-полезен тук в Лондон, отколкото у дома в Кордоба.
Един слънчев съботен следобед вървяха по „Саут Керидж драйв“1. В парка бе пълно с добре облечени лондончани, които пеш, на коне или в карети се наслаждаваха на топлото време. Папа обаче не се забавляваше особено.