— Трябва да имам тези пушки! — измърмори си той на испански, след което го повтори два пъти.
Мики отвърна на същия език.
— Можеш да ги купиш и у дома — заяви предпазливо.
— Две хиляди? — отвърна Папа. — Вероятно бих могъл, но ще бъде такава голяма покупка, че всички ще разберат.
Значи искаше да го запази в тайна. Мики нямаше ни най-малка представа какви бяха плановете на Папа. Две хиляди пушки и мунициите за тях вероятно щяха да изчерпят напълно наличните пари в брой на семейството. Защо Папа изведнъж се нуждаеше от такава артилерия? В Кордоба не бе имало война от легендарния днес Марш на каубоите, когато Папа бе повел хората си през Андите, за да освободят провинция Санта Мария от испанските й господари. За кого бяха пушките? Ако сметнеш каубоите на Папа, роднините, разните служители, навлеци и подмазвачи край него, се събираха не повече от хиляда човека. Папа вероятно планираше да събере още. С кого ли щяха да се бият? Папа не му обясни, а Мики се страхуваше да попита.
Вместо това каза:
— Както и да е. Вероятно не можеш да намериш толкова висококачествени оръжия у дома.
— Вярно е — съгласи се Папа, — „Уесли-Ричардс“ е най-добрата пушка, която някога съм виждал.
Мики бе успял да помогне на Папа за избора на пушките. Той винаги се бе увличал по оръжия от всякакъв тип и редовно се информираше за последните технически разработки. Папа се нуждаеше от пушки с къса цев, които щяха да бъдат сравнително удобни за ездачи. Мики бе отвел Папа до фабрика в Бирмингам и му бе показал карабина „Уесли-Ричардс“ със задно зареждане, на която заради извития ударник бе измислен прякорът „Маймунската опашка“.
— А и ги правят много бързо — отбеляза Мики.
— Мислех, че ще чакам шест месеца за производството на оръжията, но те могат да са готови за няколко дни!
— Това е заради американските машини, които използват.
В миналото, когато оръжията се сглобявали на ръка от майсторите, на принципа проба-грешка, производството на две хиляди пушки наистина би отнело шест месеца. Съвременните машини обаче бяха толкова прецизни, че частите на всяко едно оръжие пасваха на частите на всяко друго от същия модел, а една добре оборудвана фабрика можеше да произведе стотици абсолютно еднакви пушки само за ден.
— Ами машината, която прави двеста хиляди патрона дневно! — възкликна Папа и поклати удивено глава. После настроението му отново се промени и той продължи сърдито: — Но как може да искат парите, преди пушките да са доставени?
Той не разбираше нищо от международна търговия. Бе си внушил, че производителят ще достави пушките в Кордоба, където ще му бъде платено. Само че се бе оказало обратното: изискваше се плащането да бъде направено, преди оръжията да напуснат фабриката в Бирмингам.
Папа обаче не бе склонен да превозва през Атлантическия океан сребърни монети в бурета. И което бе по-лошо, нямаше да предаде цялото семейно богатство, преди оръжията да бъдат успешно доставени.
— Ще решим този проблем, Папа — успокоително каза Мики. — За това служат търговските банки.
— Обясни го отново — нареди Папа. — Искам да съм сигурен, че съм схванал правилно.
Мики бе доволен от възможността да разясни нещо на Папа.
— Банката ще плати на производителя в Бирмингам. Ще уреди оръжията да бъдат транспортирани до Кордоба и ще ги застрахова за времето на пътуването. Когато пристигнат, банката ще приеме плащането от теб в офиса си в Кордоба.
— Но после ще трябва да превози среброто до Англия.
— Не е задължително. Може да плати с него товар солено говеждо, което отива от Кордоба за Лондон.
— А от какво печелят?
— Получават част от всичко. Ще платят на производителя по цени с отстъпка, ще вземат комисиона от транспорта и застраховката и ще те таксуват допълнително за оръжията.
Папа кимна. Опитваше се да не го показва, но бе впечатлен, а това направи Мики щастлив.
Излязоха от парка и продължиха по „Кенсингтън Гор“2 към дома на Джоузеф и Огъста Пиластър.
През седемте години, след като Питър Мидълтън се удави, Мики бе прекарвал всяка ваканция в дома на Пиластър. След като завършиха училище, в продължение на една година двамата с Едуард обикаляха Европа. Бяха съквартиранти през трите години на следването си в „Оксфорд“; заедно пиеха, играеха комар и се забъркваха в неприятности, като през повечето време дори не се преструваха, че учат.