Мики никога повече не целуна Огъста. Искаше му се. Всъщност имаше желание да направи и нещо повече. Освен това усещаше, че тя може и да му позволи. Сигурен бе, че под маската на ледена арогантност се крие горещото сърце на страстна и чувствена жена. Сдържал се бе от благоразумие. Постигнал бе нещо безценно — в едно от най-богатите семейства в Англия го приемаха почти като син. Би било истинска лудост да застраши тази така важна позиция, като съблазни съпругата на Джоузеф Пиластър. Въпреки това не можеше да спре да мечтае за това.
Наскоро родителите на Едуард се бяха пренесли в нов дом. На юг покрай „Кенсингтън Гор“ — до неотдавна провинциален път, водещ от Мейфеър през полята до селцето Кенсингтън — сега се редяха великолепни къщи. На север от улицата се простираха Хайд парк и градините на двореца „Кенсингтън“. Идеалното място за дом на богато търговско семейство.
Мики не беше толкова сигурен какво мисли за архитектурата на къщата.
Без съмнение, тя бе удивителна. Изградена бе от червени тухли и бели камъни и имаше големи прозорци с оловни рамки на първия и втория етаж. Над първия етаж започваше голям фронтон, в който имаше три реда прозорци — първо шест, после четири, а под върха на триъгълника още два. Това бяха спални, вероятно за безбройните роднини, гости и слуги. Страните на фронтона бяха стъпаловидни, а на стъпалата бяха кацнали каменни животни, лъвове, дракони и маймуни. На самия му връх се виждаше кораб с опънати платна. Той може би изобразяваше робския кораб, който според семейната легенда сложил началото на пиластровото богатство.
— Убеден съм, че няма друга такава къща в Лондон — каза Мики, докато двамата с баща му стояха отвън и се взираха в нея.
Папа му отговори на испански:
— Без съмнение, точно това е било намерението на дамата.
Мики кимна. Папа все още не се бе срещал с Огъста, но вече я бе преценил.
Сградата имаше и голям сутерен. Към верандата и входната врата пък бе прехвърлен мост. Вратата бе отворена и те влязоха.
Огъста бе организирала следобедно чаено парти, за да се похвали с къщата си. В облицованото с дъбови плоскости фоайе гъмжеше от хора и прислуга. Мики и баща му предадоха шапките си на един лакей, след което започнаха да си проправят път през тълпата към големия салон в задната част на къщата. Френските прозорци бяха отворени и голяма част от хората излизаха навън, на оградената с парапет каменна тераса и оттам — в просторната градина.
Мики нарочно бе избрал да представи баща си в многолюдна обстановка. Обноските на Папа понякога не отговаряха на лондонските стандарти и бе по-добре семейство Пиластър да го опознаят постепенно. Дори според разбиранията в Кордоба, Папа не обръщаше особено внимание на куртоазията, а да го придружава човек из Лондон бе като да развеждаш лъв на каишка. Той настоя да не се разделя с пистолета си и непрекъснато го носеше под палтото си.
Не се наложи Мики да му посочва Огъста.
Тя бе застанала в средата на стаята, облечена в кралскосиня копринена рокля с дълбоко квадратно деколте, щедро разкриващо бюста й. Когато Папа стисна ръката й, тя го погледна с хипнотичните си тъмни очи и каза с нисък, кадифен глас:
— Сеньор Миранда… удоволствие е най-накрая да ви срещна!
Папа бе запленен мигновено. Поклони се ниско над ръката й.
— Никога не ще се отплатя за добрината ви към Мигел — каза той на неуверен английски.
Мики я изучаваше, докато бе заета да омайва баща му. Тя почти не се бе променила от деня, когато я целуна в параклиса на училище „Уиндфийлд“. Няколкото бръчици около очите й само усилваха очарованието им. Среброто в косите й сякаш подсилваше черния цвят на останалите кичури. Малкото килограми, които бе качила, правеха тялото й още по-пищно и чувствено.
— Мики много ми е говорил за чудесното ви ранчо — тъкмо казваше тя на Папа.
Папа снижи глас:
— Някой ден трябва да ни посетите.
„Боже опази!“, помисли си Мики. Огъста в Кордоба би била толкова не на място, колкото и фламинго във въгледобивна мина.
— Вероятно трябва — отвърна Огъста. — Колко далеч е?
— С новите, бързи кораби — само месец.
Все още държеше ръката й, забеляза Мики, а гласът му бе станал дрезгав. Вече бе омагьосан от нея. Мики усети остра ревност. Ако изобщо някой щеше да флиртува с Огъста, това би трябвало да е самият той, а не Папа.
— Чух, че Кордоба е красива страна — каза Огъста.