Мики се молеше Папа да не направи нещо, с което да го засрами. Той обаче можеше да се държи очарователно, когато му изнасяше; в момента играеше ролята на романтичен южноамерикански благородник, за да спечели благоразположението на Огъста.
— Мога да ви обещая, че ще ви посрещнем като кралица, каквато сте в действителност — каза той с нисък глас и сега вече стана очевидно, че се опитва да я предразположи чрез ласкателства.
Огъста обаче не падаше по-долу.
— Какво изключително изкушаващо предложение — заяви тя с безсрамно лицемерие, което Папа въобще не забеляза.
После, без да се забави и секунда, тя измъкна длан от неговата, погледна към някого зад гърба му и се провикна:
— О, капитан Тилътсън, колко мило от ваша страна, че дойдохте! — и се обърна да поздрави новодошлите.
Папа бе съкрушен. Мина известно време, преди да си възвърне присъствието на духа. После изведнъж рязко нареди:
— Отведи ме при началника на банката!
— Разбира се — нервно отговори Мики.
Огледа се, търсеше стария Сет. Целият клан Пиластър бе тук, включително неомъжените лели, племенниците и племенничките, роднините по сватовство и вторите братовчеди. Разпозна двама членове на парламента и неколцина дребни благородници. Мики прецени, че повечето други гости са делови партньори — а също и конкуренти, помисли си, когато забеляза слабата, изпъната като струна фигура на Бен Грийнборн, собственикът на банка „Грийнборн“. За него се говореше, че е най-богатият мъж на света. Бен беше баща на Соломон — момчето, което Мики познаваше като „Дебелака Грийнборн“. След училище бяха изгубили връзка: Дебелака не бе отишъл в университет, нито на пътешествие из Европа, а бе постъпил направо в банката на баща си.
По принцип сред аристокрацията разговорите за пари се смятаха за просташки. Тази групичка обаче нямаше подобни задръжки, затова Мики непрекъснато чуваше думата „крах“. Във вестниците понякога я изписваха на немски, защото процесът бе започнал в Австрия. Според Едуард, който наскоро бе започнал работа в семейната банка, стойността на ценните книжа спадаше, а лихвените нива се покачваха. Някои хора бяха силно разтревожени, но в семейство Пиластър смятаха, че Лондон няма да бъде повлечен надолу заедно с Виена.
Мики изведе Папа през френските прозорци навън, на покритата с плочи тераса, където в сянката на няколко раирани тенти бяха разположени дървени пейки. Там откриха стария Сет, който седеше с увито около коленете си одеяло, независимо от топлото пролетно време. Той страдаше от някаква неустановена болест и изглеждаше крехък като яйчена черупка, но пък притежаваше пиластровия нос, онова грамадно извито острие, което все още му придаваше страховито излъчване.
При стареца имаше една гостенка, която тъкмо казваше разпалено:
— Срамота е, че не се чувствахте достатъчно добре и не дойдохте на кралския прием, господин Пиластър!
Мики би могъл да й обясни, че това не е правилният начин да говориш на един Пиластър.
— Напротив, радвам се, че имах това извинение! — Сет прочисти гръмко гърлото си. — Не разбирам защо трябва да коленича пред хора, които през живота си не са изкарали сами дори и пени!
— Но принцът на Уелс… такава чест!
Сет не бе в настроение да търпи да му противоречат — всъщност той рядко позволяваше подобно нещо — и сега отсече:
— Млада госпожо, името Пиластър е познато като гаранция за честна търговия в кътчета на земното кълбо, където никога не са и чували за принца на Уелс!
— Ама, господин Пиластър, човек може да си помисли, че не одобрявате кралското семейство! — настоя жената с насилено игрив тон.
Сет не се бе държал игриво през последните седемдесет години:
— Не одобрявам безделието — отвърна той. — В Библията е казано: „Ако не иска някой да работи, той нито да яде“. Това го е написал свети Павел във второто си послание до солунците, глава трета, стих десет. Той обаче никъде не споменава, че думите му не важат за кралски особи.
Жената смутено се оттегли.
Мики потисна усмивката си и каза:
— Господин Пиластър, позволете да ви представя баща си, сеньор Карлос Миранда, който идва на посещение от Кордоба.
Сет разтърси ръката на Папа.
— Кордоба, а? Банката ми има офис в столицата ви, Палма.
— Много рядко ходя до столицата — спомена Папа. — Имам ранчо в провинция Санта Мария.
— Значи сте в бизнеса с говеждо.
— Да.