— Проучете замразяването.
Папа се обърка и Мики му обясни:
— Някакъв човек е изобретил машина, която поддържа месото студено. Ако намерят начин да я монтират на корабите, ще можем да превозваме прясно месо по цял свят, без да се налага да го осоляваме.
Папа са намръщи:
— Това може да ни се отрази зле. Аз имам голяма фабрика за сол.
— Затворете я — каза Сет. — Насочете се към замразяването.
Папа никак не обичаше да му нареждат какво да прави и Мики леко се разтревожи. В този миг забеляза с периферното си зрение Едуард.
— Папа, искам да те запозная с най-добрия си приятел. — Успя да отдалечи баща си от Сет. — Позволи ми да ти представя Едуард Пиластър.
Папа измери Едуард със студен, проницателен поглед. Едуард не бе особено привлекателен — метнал се бе на баща си, не на майка си — но приличаше на здраво фермерско момче, беше мускулест и имаше светла кожа. Гуляите до късно и големите количества вино не му се бяха отразили, поне засега. Папа поклати глава и подметна:
— Вие двамата сте приятели от много години.
— Сродни души сме — заяви Едуард.
Папа се намръщи, защото не разбираше.
Мики се намеси:
— Може ли да поговорим малко по работа?
Слязоха от терасата и отидоха на оформената наскоро поляна. Лехите по края бяха засадени само преди дни и все още представляваха просто разкопана пръст и мънички храсти.
— Папа направи някои много големи покупки тук. Сега трябва да организира превоза и финансирането им — продължи Мики.
— Това може да е първата сделка, първият ти скромен принос в семейната банка.
Едуард се заинтригува:
— С удоволствие ще ви свърша работа — обърна се той към Папа. — Искате ли да дойдете в банката утре сутринта, за да договорим всичко необходимо?
— Ще дойда — отвърна Папа.
Мики се намеси:
— Я ми кажи, какво ще стане, ако корабът потъне? Кой губи — ние или банката?
— Никой — обясни самодоволно Едуард. — Товарът ще бъде застрахован в „Лойд“. Можем просто да приберем парите от застраховката и да ви изпратим стоката отново. Вие не плащате, преди да си получите пратката. А какъв е товарът, впрочем?
— Пушки.
Лицето на Едуард помръкна.
— О! В такъв случай не можем да ви помогнем.
Мики се озадачи.
— Защо?
— Заради стария Сет. Той е методист, както знаеш. Е, цялото семейство е такова, обаче старият Сет е много по-набожен от останалите. Както и да е. Той няма да финансира продажби на оръжие, а пък като старши партньор именно той налага политиката на банката.
— Мътните да го вземат! — изруга Мики и притеснено стрелна с очи баща си. За щастие, Папа не бе разбрал разговора им.
Сърцето на Мики се сви. Нямаше начин планът му да се провали заради нещо толкова глупаво като религиозните убеждения на Сет — нали?
— Проклетият лицемер е на практика мъртъв, защо ще се меси?
— Кани се да се пенсионира — отбеляза Едуард. — Обаче си мисля, че ще го замести чичо Самюъл, а пък той е същият като него, нали знаеш?
Все по-зле и по-зле. Самюъл бе синът на Сет, петдесет и три годишен ерген в прекрасно здраве.
— В такъв случай ще се наложи да се обърнем към друга търговска банка — заяви Мики.
Едуард отвърна:
— Това не би трябвало да е проблем, стига да предоставите поне две солидни делови препоръки.
— Препоръки ли? Че защо?
— Ами, банката винаги поема риск, защото купувачът може и да се отметне от сделката, а така тя ще се окаже притежател на товар нежелани стоки на другия край на света. Затова всички банки искат някакъв вид гаранция, че си имат работа с почтен търговец.
Само че Едуард не осъзнаваше, че понятието „почтен търговец“ в Южна Америка все още не съществуваше. Папа бе caudillo — провинциален земевладелец, който разполагаше със стотици хиляди акри земя сред пампасите и с множество каубои, изпълняващи и ролята на частна армия. Той използваше силата си по начин, с който англичаните не се бяха сблъсквали от Средновековието насам. Все едно да искаш препоръки от Уилям Завоевателя.
Мики се престори на невъзмутим.
— Без съмнение, можем да предоставим нещо такова — заяви.
В действителност се бе оказал в много затруднено положение. Ако искаше обаче да остане в Лондон, трябваше да осъществи тази сделка.
Обърнаха се и тръгнаха бавно към претъпканата с хора тераса. Мики се стараеше да скрие тревогата си. Папа все още не бе разбрал с каква сериозна пречка са се сблъскали, но по-късно щеше да се наложи да му обясни — а тогава наистина щеше да си има проблеми. Папа не толерираше провалите, а гневът му бе ужасяващ.