Въпреки това Хю изобщо не харесваше идеята, че Флорънс по нещо прилича на Мики. Тя бе привлекателна и, също като него, се радваше на много внимание, но у Мики имаше нещо вулгарно или поне така смяташе Хю.
Той се приближи към Флорънс, едновременно развълнуван и нервен.
— Лейди Флорънс, как сте?
Тя се усмихна ослепително.
— Каква невероятна къща!
— Харесва ли ви?
— Не съм съвсем сигурна.
— Повечето хора така казват.
Тя се разсмя, сякаш забележката му бе особено остроумна, и той изпита безкрайно задоволство. След миг Хю продължи:
— Много е модерна, нали знаете. Има пет бани! А един грамаден парен котел в мазето подгрява цялата къща с помощта на специални тръби, по които минава гореща вода.
— Може би каменният кораб на върха на фронтона вече е прекален.
Хю снижи гласа си:
— И аз така мисля. Напомня ми за кравешка глава, закачена пред месарски магазин.
Тя отново се разсмя. Хю бе много доволен, че е в състояние да я разсмее. Реши, че би било хубаво да я отдалечи от тълпата.
— Елате да разгледаме градината — предложи й.
— Ах, прекрасно!
Съвсем не бе прекрасно, като се има предвид, че градината току-що бе насадена, но това нямаше никакво значение. Поведе я към терасата, но там го причакваше Огъста, която го стрелна с неодобрителен поглед и каза:
— Лейди Флорънс, колко мило от ваша страна, че се отбихте! Едуард ще ви покаже градината.
Сграбчи ръката на стоящия наблизо Едуард и го отпрати заедно с Флорънс, преди Хю да успее да каже каквото и да било. Той стисна зъби безсилно и се закле, че няма да остави нещата така.
— Хю, скъпи, знам, че искаш да си поговориш с Рейчъл — заяви тя.
После го хвана под ръка и го поведе обратно в салона, а той не можеше да направи нищо. Нямаше как да й се противопостави, освен ако не издърпаше ръка си и не направеше сцена. Рейчъл бе застанала при Мики Миранда и баща му.
— Мики, искам баща ти да се запознае с братовчеда на съпруга ми, господин Самюъл Пиластър.
И след тези думи отведе Мики и баща му нанякъде, оставяйки Хю отново с Рейчъл.
Рейчъл се разсмя:
— Не можеш да спориш с нея.
— Да, все едно да спориш с движещ се с пълна пара локомотив — изфуча Хю. През прозореца виждаше турнюра3 на роклята на Флорънс, който се полюшваше до Едуард, докато двамата навлизаха в градината.
Рейчъл проследи погледа му и го подкани:
— Върви след нея.
Той се усмихна.
— Благодаря! — и побърза да ги последва.
Когато ги настигна, му хрумна една пакостлива идея. Защо да не се включи в играта на леля си и да отдели Едуард от Флорънс? Огъста щеше да побеснее от яд, когато разбереше — обаче си струваше да понесе гнева й, за да прекара няколко минути насаме в градината с Флорънс. „Да върви по дяволите!“, помисли си.
— О, Едуард — обърна се към братовчед си, — майка ти ме помоли да те изпратя при нея. Тя е във фоайето.
Едуард не се усъмни в думите му: свикнал бе майка му неочаквано да променя решенията си. Затова само каза:
— Моля, извинете ме, лейди Флорънс — остави ги и влезе в къщата.
Флорънс попита:
— Тя наистина ли ви изпрати да го повикате?
— Не.
— Толкова сте лош! — възкликна девойката, но се усмихваше.
Той се вгледа в очите й, потопи се в благотворните лъчи на одобрението й. По-късно щеше да си плати скъпо и прескъпо, но би изтърпял и много повече за една такава усмивка.
— Елате да разгледаме овощната градина — предложи й.
III
Огъста искрено се забавляваше с Папа Миранда. Такъв нисък, набит селянин! Той бе толкова различен от гъвкавия си елегантен син. Огъста беше много привързана към Мики Миранда. В негово присъствие тя винаги се чувстваше по-женствена, въпреки че бе толкова млад. Той я гледаше по един особен начин — сякаш е най-желаното нещо, което някога е виждал. Имаше моменти, когато й се искаше той да направи нещо повече. Това бе глупаво желание, разбира се, но независимо от това понякога го изпитваше.
Беше се разтревожила от разговора им за Сет. Мики предполагаше, че когато стария Сет умре или се пенсионира, синът му Самюъл ще поеме длъжността старши партньор в банка „Пиластър“. Мики едва ли би измислил подобно нещо сам, следователно трябва да го бе чул от някой в семейството. Огъста не желаеше Самюъл да поеме поста. Тя искаше работата за съпруга си Джоузеф, който бе племенник на Сет.
3
Турнюр — възглавничка с пълнеж от конски косъм, която служи като подложка под гърба на много разкроени и декорирани поли. Била е модерна в края на XIX век. — Бел.прев.