Някога Маделин и Огъста бяха съпернички. Преди години, когато Огъста се омъжи за Джоузеф, Маделин се бе възмутила от начина, по който цялото семейство започна да се върти около нея — макар да не притежаваше нито магнетизма, нито енергията на Огъста, която уреждаше сватби и погребения, сватосваше, потушаваше раздори, организираше помощ за болните, бременните и загубилите близък. Тогава поведението на Маделин почти доведе до разрив в семейството. А после тя връчи оръжие в ръцете на Огъста. Един следобед Огъста бе влязла в много скъп и изискан магазин за сребърни изделия на „Бонд стрийт“ — точно навреме, за да види Маделин, която се промъкна към задната част на помещението. Огъста се бе забавила известно време, като се преструваше, че се колебае пред поставка за препечени филийки; а след това видя красив млад мъж да минава по същия път. Бе чувала, че стаите над подобни магазини понякога се използват за романтични срещи, затова бе почти сигурна, че Маделин има любовна афера. Една банкнота от пет лири бе убедила собственичката на магазина, г-жа Бакстър, да разкрие името на младия мъж — виконт Тримейн.
Огъста бе искрено шокирана, но всъщност първата й мисъл бе, че щом Маделин бе успяла да го направи с виконт Тримейн, тя би могла да стори същото с Мики Миранда. Но разбира се, за това не можеше да става и дума. А пък и, щом бе толкова лесно да разкрие Маделин, същото би могло да се случи и със самата нея.
Това би сринало общественото положение на Маделин. Мъж с любовна афера се смяташе за порочен, но романтичен; жена в същото положение бе курва. Ако тайната й излезеше наяве, тя щеше да бъде отхвърлена от обществото, а семейството й — да се срамува от нея. Огъста обмисли дали да не заплаши Маделин, че ще разкрие научената скандална тайна, и така да я контролира. По този начин обаче щеше да я превърне в свой враг до гроб. Глупаво бе да увеличаваш ненужно бройката на враговете си. Сигурно имаше начин да обезоръжи Маделин и в същото време да я направи своя съюзница. След дълги размисли, тя си състави план. Вместо да заплашва Маделин с информацията, тя се бе престорила, че я подкрепя.
— Един съвет, скъпа Маделин, без да се впускам в излишни подробности — беше прошепнала. — На г-жа Бакстър не може да се вярва. Кажи на своя виконт да намери по-дискретно място за срещи.
Маделин я бе умолявала да запази тайната и бе обзета от патетична благодарност, когато Огъста охотно обеща да мълчи завинаги. Оттогава между тях съперничество нямаше.
Сега Огъста взе ръката на Маделин и каза:
— Ела да видиш стаята ми. Мисля, че ще ти хареса.
На втория етаж на къщата се намираха нейната спалня и гардеробна, спалнята и гардеробната на Джоузеф, както и един кабинет. Тя въведе Маделин в спалнята си, затвори вратата и зачака реакцията й.
Бе обзавела стаята по последен писък на модата, в така наречения „японски“ стил: с покрити с дърворезба столове, тапети на подобни на паунови пера шарки и декоративни порцеланови съдове, изложени на лавицата над камината. Имаше огромен гардероб с изрисувани японски мотиви, а мястото за сядане пред еркерния прозорец беше частично скрито от перде на водни кончета.
— Огъста, колко смело! — възкликна Маделин.
— Благодаря. — Огъста беше почти доволна от ефекта. — Исках по-добра тъкан за пердетата, но в „Либъртис“ бе свършила. Ела да видиш стаята на Джоузеф.
Преведе Маделин през междинната врата. Спалнята на Джоузеф бе обзаведена в същия стил, макар и използван по-умерено: на стените имаше тъмни тапети, имитиращи кожа, а прозорците бяха закрити с тежки брокатени пердета. Огъста особено се гордееше с витрината, покрита с японски лак, в която бе изложена колекцията му от кутийки за енфие.
— Джоузеф е толкова ексцентричен — каза Маделин, загледана в инкрустираните със скъпоценни камъни кутийки.
Огъста се усмихна. По принцип съпругът й изобщо не бе ексцентричен, но наистина бе странно, че един практичен методист и делови човек колекционираше нещо толкова лекомислено и изящно. Цялото семейство намираше хобито му за извънредно забавно.
— Твърди, че това е инвестиция — обясни тя.
Според нея, една диамантена огърлица би била също толкова добра инвестиция, но той никога не й купуваше подобни неща. Методистите смятаха бижутата за ненужно прахосничество.
— Мъжът трябва да има хоби — каза Маделин. — Така не се забърква в неприятности.
Имаше предвид, че не ходи по публични домове. Намекът за характерните за мъжете прегрешения припомни на Огъста първоначалната й цел. Много меко тя каза сякаш на себе си: