— Маделин, мила, какво ще правим с братовчеда Самюъл и „секретаря“ му?
Маделин се озадачи:
— Трябва ли да правим нещо?
— Ако Самюъл стане старшият партньор, ще се наложи.
— Защо?
— Скъпа моя, старшият партньор на Пиластър се среща с посланици, държавни глави, дори кралски особи… Личният му живот трябва да бъде наистина безупречен.
Маделин проумя за какво говори и се изчерви.
— Нали не твърдиш, че Самюъл е по някакъв начин… извратен?
Огъста намекваше точно това, но не искаше да го казва направо. Страхуваше се, че така би накарала Маделин да защити братовчед си.
— Вярвам, че никога не ще разбера със сигурност — каза уклончиво. — По-важно е обаче какво смятат другите.
Маделин не бе убедена.
— Наистина ли допускаш, че хората мислят… така?
Огъста се насили да прояви търпение към прекалено деликатната Маделин.
— Мила моя, и двете сме омъжени жени и добре знаем какви са мъжете. Те имат животински желания. Светът приема за грях, ако неженен петдесет и три годишен мъж живее с красиво младо момче. И, Бог ми е свидетел, вероятно в повечето случаи светът е прав!
Маделин се намръщи разтревожено, но не успя да добави нищо, защото на вратата се почука и в стаята влезе Едуард.
— Какво има, майко? — попита.
Огъста беше подразнена от прекъсването, а и нямаше представа за какво говори той.
— Какво имаш предвид?
— Изпратила си да ме повикат.
— Определено не съм го правила. Казах ти да разведеш лейди Флорънс из градината.
Едуард се засегна.
— Хю каза, че искаш да ме видиш!
Огъста разбра.
— Така ли каза? И предполагам, че в момента той показва на лейди Флорънс градината?
Едуард схвана подтекста в думите й.
— Мисля, че да — отвърна той наскърбено. — Не ми се сърди, майко, моля те!
Огъста омекна моментално.
— Не се тревожи, Теди, скъпи — каза тя. — Хю е толкова лукаво момче.
Но беше и глупак, ако смяташе, че може да надхитри леля си Огъста.
Разсейването я бе раздразнило, но след кратък размисъл прецени, че вече е казала достатъчно на Маделин по повод братовчеда Самюъл. На този етап целта й бе само да посее съмнение. Ако направеше нещо повече, това би могло да се изтълкува като твърде груба намеса. Реши засега да остави нещата така. Изведе зълва си и сина си от стаята с думите:
— Сега трябва да се върна при гостите си.
Слязоха на долния етаж. Събирането вървеше добре, ако можеше да се съди по шумната смесица от разговори, смях и звънтенето на стотици чаени лъжички, които тракаха по чинийките от костен порцелан. Огъста огледа набързо трапезарията, където прислужниците й разнасяха салата от омари, плодова торта и студени напитки. Мина през залата, като разменяше по някоя дума с гостите, върху които се спираше погледът й. Търсеше обаче една конкретна жена — майката на Флорънс, лейди Столуърти.
Тревожеше я възможността Хю да се ожени за Флорънс. Той вече се справяше твърде добре в банката. Притежаваше пъргавия търговски ум на уличен продавач и очарователните маниери на професионален измамник на карти. Дори Джоузеф говореше одобрително за него, без да осъзнава каква заплаха представлява за собствения им син. Бракът с дъщеря на граф щеше да добави социален статус към природния талант на Хю, а тогава той щеше да се превърне в опасен съперник за Едуард. Горкият Теди не притежаваше повърхностния чар на Хю или познанията му за цифрите, затова се нуждаеше от цялата помощ, която Огъста можеше да му предостави.
Откри лейди Столуърти, застанала пред еркерния прозорец в салона. Тя бе красива жена на средна възраст, облечена в розова рокля. На главата си носеше малка сламена шапка, украсена с копринени цветя. Огъста се замисли неспокойно на какво ли мнение ще бъде тя за Хю и Флорънс. Хю не бе идеалната партия за брак, но от гледна точка на лейди Столуърти не бе и твърде лош избор. Флорънс бе най-малката от три дъщери, а другите две имаха добри бракове, така че лейди Столуърти можеше да прояви снизхождение. Огъста трябваше да го предотврати. Само че как?
Приближи се към лейди Столуърти и видя, че тя наблюдава застаналите в градината Хю и Флорънс. Хю обясняваше нещо, а Флорънс слушаше и очите й блестяха от удоволствие.
— Безгрижното щастие на младостта — отбеляза Огъста.
— Хю изглежда приятно момче — сподели лейди Столуърти.
Огъста я погледна мрачно за момент. На лицето на лейди Столуърти играеше замечтана усмивка. „Някога е била красива като дъщеря си“, предположи Огъста. Сега си припомняше собствената си младост. Трябваше да я свали обратно на земята.