Той я погледна любопитно за миг, след това започна да гали гръдта й през плата. Допирът му бе нежен. Пръстите му докосната чувствителното зърно и Огъста ахна от удоволствие. После Мики промени подхода си — взе едната й гърда в дланта си, повдигаше я и я мачкаше. Хвана зърното с палеца и показалеца си и го стисна. Тя затвори очи. Той я ощипа по-силно, така че да я заболи. А после изведнъж така силно и злобно извъртя зърното, че Огъста изкрещя, отдръпна се и скочи на крака.
— Ти, тъпа пачавра такава! — изсумтя той и също стана от леглото.
— Не! — възкликна тя. — Не!
— Наистина ли смяташе, че ще се оженя за теб?
— Да.
— Нямаш пари, вече не разполагаш с влияние, банката фалира, а ти успя да изгубиш дори кутийките. За какво си ми такава?
Тя усети силна болка в гърдите си, сякаш някой бе пробол сърцето й с нож.
— Каза, че ме обичаш…
— Ти си на петдесет и осем — майка ми е на толкова, за бога! Стара си и си сбръчкана, и подла, и егоистична… Не бих те чукал, дори да бе последната жена на земята!
Прималя й. Опита се да прогони сълзите, но без успех. Те изпълниха очите й и Огъста започна да се тресе от отчаян плач. Беше съсипана. Нямаше дом, нито пари или приятели, а мъжът, на когото бе вярвала, я бе предал. Извърна се настрани, за да скрие лицето си — не искаше той да вижда срама и скръбта й.
— Моля те, спри! — прошепна.
— Ще спра — изплю той. — Запазил съм си каюта на кораба и тъкмо там смятам да отида!
— Но когато стигнем до Кордоба…
— Ти няма да ходиш в Кордоба. Можеш да слезеш в Лисабон и да се върнеш в Англия. Повече нямам полза от теб.
Всяка дума бе като удар. Огъста отстъпи крачка назад и вдигна ръце пред гърдите си, сякаш искаше да се предпази от ужасните му слова. Отдръпна се още — и гърбът й се блъсна във вратата. Огъста отчаяно искаше да избяга от него, затова отвори и се измъкна навън.
Леденият нощен въздух мигновено проясни ума й. Беше се държала като безпомощно момиче, а не като зряла и способна жена. За кратко бе изгубила контрол над живота си, но сега бе време да си го възвърне.
Покрай нея мина някакъв мъж във вечерно облекло, който пушеше пура. Той се вгледа в нея, удивен, че е излязла по нощница и халат, но не я заговори.
Срещата й подсказа една идея.
Върна се в каютата и затвори вратата. Мики бе застанал пред огледалото и си оправяше вратовръзката.
— Идва някой! — напрегнато съобщи тя. — Полицай!
Поведението на Мики моментално се промени. Подигравателната усмивка изчезна от лицето му, заменена от паника.
— О, боже! — възкликна само той.
Огъста разсъждаваше светкавично.
— Все още се намираме в британски води — заяви тя. — Може да те арестуват и да те изпратят на брега с лодката на бреговата охрана.
Всъщност нямаше никаква представа дали това е вярно.
— Трябва да се скрия! — Той се вмъкна обратно в големия куфар. — Затвори капака, бързо!
Тя го затвори.
После хлопна резето и го заключи.
— Така е по-добре — каза.
Седна на леглото и се загледа в сандъка. Прехвърляше отново и отново разговора им в ума си. Беше се открила и бе станала уязвима, а той я бе наранил. Припомни си как я бе галил. Само двама други мъже бяха докосвали гърдите й: Странг и Джоузеф. Спомни си също как бе извил зърното й, а после я бе отблъснал с мръсни, противни думи. Минутите течаха. Гневът й малко по малко се уталожваше и превръщаше в мрачен, злостен копнеж за отмъщение.
От куфара се разнесе приглушеният глас на Мики:
— Огъста! Какво става?
Тя не отговори.
Мики започна да вика за помощ. Тя покри сандъка с одеяла, за да не се чува.
След известно време той престана.
Огъста замислено махна от куфара всички етикети, на които бе написано името й.
Навън се отваряха и затваряха врати на каюти: пътниците отиваха към салона за вечеря. Параходът започна леко да се поклаща, докато преодоляваше вълните и навлизаше в Английския канал.