И тримата му синове скочиха в мига, когато го видяха, и се втурнаха към него. Той ги прегърна и целуна един по един: първо Сол, най-малкия; после Самюъл; и накрая единайсетгодишния Тоби. Двете по-малки деца просто бяха щастливи, че го виждат, но в изражението на Тоби се криеше още нещо.
— Какво има, момчето ми? — попита го Хю. — Да не е станало нещо? Къде е майка ви?
— Отиде на пазар — отвърна Тоби и избухна в сълзи.
Хю прегърна сина си през рамото и погледна Мейзи.
— Аз дойдох около четири следобед — обясни тя. — Нора вероятно е излязла малко подир теб.
— Оставила ги е сами?!
Мейзи кимна.
В гърдите на Хю се надигна изгарящ гняв. Децата бяха прекарали сами по-голямата част от деня. Всичко би могло да им се случи!
— Как може да стори подобно нещо? — възкликна горчиво той.
— Оставила е бележка — Мейзи му подаде плика.
Той го отвори и прочете съобщението, състоящо се от една-единствена дума: „СБОГОМ“.
Мейзи продължи:
— Не беше запечатано. Тоби го прочел и после ми го показа.
— Трудно е за вярване — каза Хю, но веднага осъзна, че това не е вярно.
Напротив, твърде лесно бе да повярва. Нора винаги бе поставяла собствените си желания над всичко останало. Сега бе изоставила децата си. Той предположи, че е отишла в бара на баща си.
А прощалната й бележка сякаш подсказваше, че няма намерение да се връща.
Хю не бе сигурен какво точно изпитва.
На първо време обаче имаше дълг към момчетата. Много бе важно да не ги разстройва повече, затова реши поне за малко да остави настрани собствените си чувства.
— Момчета, останали сте будни до много късно — заяви. — Време е да си лягате. Хайде, да вървим!
Поведе ги нагоре по стълбите. Самюъл и Сол деляха една стая, но Тоби разполагаше със собствена. Хю зави малките, после отиде при най-големия. Наведе се над леглото, за да го целуне.
— Госпожа Грийнборн е много добра — отбеляза Тоби.
— Зная — съгласи се Хю. — Някога бе омъжена за най-добрия ми приятел, Соли. После той почина.
— Освен това е хубава.
— Така ли мислиш?
— Да. Мама ще се върне ли?
Именно от този въпрос се страхуваше Хю.
— Разбира се, че ще се върне! — отговори той.
— Наистина ли?
Хю въздъхна.
— Честно да ти кажа, момчето ми, нямам представа.
— Ако тя не се прибере, дали госпожа Грийнборн би се грижила за нас?
„Можеш да разчиташ на едно дете веднага да напипа същността на проблема“, помисли си Хю и се опита да избегне директния отговор.
— Тя управлява цяла болница — обясни. — Трябва да се грижи за десетки пациентки. Съмнявам се, че има време и за вас, момчета. А сега, стига толкова въпроси. Лека нощ.
Тоби очевидно не се бе отказал, но засега премълча.
— Лека нощ, татко.
Хю угаси свещта и излезе от стаята му, като затвори вратата зад гърба си.
Мейзи беше приготвила какао.
— Сигурна съм, че би предпочел бренди, но не намерих.
Хю се усмихна.
— Ние от по-долната част на средната класа не можем да си позволим алкохолни напитки. Какаото става.
На един поднос бяха поставени няколко чаши, но нито Мейзи, нито Хю посегнаха към тях. Вместо това останаха в средата на стаята, загледани един в друг. Мейзи първа наруши мълчанието.
— Прочетох за стрелбата в следобедния вестник и дойдох да проверя дали си добре. Открих децата, които бяха сами, затова им приготвих вечеря. После седнахме да те чакаме.
След тези думи се усмихна примирено и разбиращо, сякаш казваше, че от Хю зависи какво ще стане от тук нататък.
Изведнъж той започна да се тресе. Подпря се на облегалката на стола, за да не падне.
— Денят бе много напрегнат — каза разтреперан. — В момента се чувствам малко особено.
— Може би ще е по-добре да седнеш.
Внезапно го заля любов към нея. Вместо да се вслуша в съвета й, той я притисна към себе си.
— Прегърни ме, силно — примоли се.
Тя се подчини и обгърна кръста му с ръце.
— Обичам те, Мейзи — промълви Хю. — Винаги съм те обичал.
— Зная — отвърна му тя.
Той се вгледа в очите й, които се изпълниха със сълзи. Наблюдаваше как една се откъсна от клепачите й и се плъзна по бузата й. Приведе се и я изпи с устни.
— След всичките тези години — каза. — След всичките тези години.