— Люби ме, Хю — подкани го тя. — Искам да ме любиш тази нощ.
Той кимна в съгласие.
— И всяка следваща от тук нататък.
А после отново я целуна.
Епилог
1892
От „Таймс“
„На 30-ти май, в дома си в Антиб, Франция, след дълго боледуване, почина Граф Уайтхейвън, бившият старши партньор на банка «Пиластър».“
— Едуард е мъртъв — подхвърли Хю, когато вдигна поглед от вестника.
В купето до него седеше Мейзи, облечена в наситеножълта лятна рокля на червени точки и с малка шапка с жълти панделки от тафта на главата. Двамата пътуваха към училище „Уиндфийлд“ за Деня на годишното награждаване.
— Той беше долна, отвратителна свиня… но ще липсва на майка си — отвърна Мейзи.
През последните осемнайсет месеца Огъста и Едуард живееха заедно в Южна Франция. Независимо от всичко, което бяха сторили, синдикатът им изплащаше същата издръжка като на останалите Пиластър. И двамата бяха инвалиди: Едуард бе болен от сифилис в последен стадий, а Огъста страдаше от дискова херния и през по-голямата част от времето не ставаше от инвалидната количка. Хю бе чул, че независимо от болестта си, Огъста се е превърнала в некоронованата кралица на английската общност в тази част на света — сватосваше двойки, действаше като арбитър при спорове, организираше социални събития и налагаше правила на поведение.
— Той обичаше майка си — отбеляза Хю.
Мейзи го изгледа с любопитство.
— Защо го казваш?
— Това е единственото хубаво нещо, което се сещам за него.
Тя се усмихна нежно и го целуна по носа.
Влакът навлезе с пуфтене в гара „Уиндфийлд“, където трябваше да слязат. Днес бе краят на първата учебна година на Тоби и последната на Бърти. Денят бе топъл, слънцето ярко грееше. Мейзи отвори слънчобрана си (изработен от същата жълта коприна на червени точки като роклята й) и с Хю тръгнаха към училището.
То се бе променило много за изминалите двайсет и шест години, откакто Хю го бе напуснал. Някогашният директор, доктор Полсън, отдавна бе починал. Сега във вътрешния двор имаше негова статуя. Новият директор все още пазеше онова прословуто оръдие за наказания, на което казваха „Бастуна“, но го използваше по-рядко. Общежитието на първокурсниците все още се намираше в някогашния краварник, близо до каменния параклис, но имаше и нова сграда, в която биха могли да се поберат всички момчета. Обучението също се бе подобрило: Тоби и Бърти изучаваха и математика и география, освен латинския и гръцкия.
Откриха Бърти отвън, пред фоайето. От една-две години насам той бе надминал ръста на Хю. Бърти бе сериозно момче, трудолюбиво и добре възпитано; никога не се забъркваше в неприятности в училището, както някога правеше Хю. Наследил бе много от чертите на семейство Рабиновиц и на Хю много му напомняше на брата на Мейзи, Дан.
Сега Бърти целуна майка си и стисна ръката на Хю.
— В момента имаме малка ситуация — каза. — Оказа се, че листовете с текста на училищната песен не стигат за всички, така че в момента първокурсниците го преписват като луди. Ще отида да проверя докъде са стигнали и да ги накарам да действат по-бързо. С вас ще се видим след речите.
След тези думи той се отдалечи забързано. Хю го наблюдаваше нежно и с носталгия си припомни колко важно ти изглежда училището, преди да го напуснеш.
После се срещнаха и с Тоби. По-малките момчета вече не бяха задължени да се явяват на церемонията с фракове и цилиндри. Тоби носеше късо сако и сламена шапка.
— Бърти каза, че мога да пия чай с вас в стаята му след речите, ако и вие нямате нищо против. Може ли наистина?
— Разбира се — разсмя се Хю.
— Благодаря, татко! — и Тоби хукна отново вътре.
За своя изненада, в училищното фоайе завариха Бен Грийнборн, който изглеждаше много остарял и немощен. Мейзи, пряма до грубост както винаги, подхвърли:
— Здравейте, какво правите тук?
— Внукът ми е първенец и отговорник на випуска — рязко отвърна той. — Дойдох да чуя речта му.
Хю се сепна. Бърти не беше внук на Грийнборн, а старецът бе наясно с този факт. Да не би да омекваше с възрастта?
— Седнете при мен — нареди Грийнборн.
Хю погледна към Мейзи, която само сви рамене и изпълни заповедта. Той последва примера й.
— Чух, че двамата сте се оженили — продължи Грийнборн.
— Миналия месец — обясни Хю. — Първата ми съпруга не се опита да оспорва развода.