Нора живееше с някакъв търговец на уиски и само за седмица наетият от Хю детектив бе събрал достатъчно доказателства за прелюбодеянието й.
— Не одобрявам разводите — все така отривисто продължи Грийнборн. После въздъхна: — Обаче съм твърде стар, за да казвам на хората какво да правят. Векът е към края си. Бъдещето принадлежи на вас. Желая ви всичко най-хубаво.
Хю хвана ръката на Мейзи и лекичко я стисна.
— Смяташ ли да изпратиш момчето в университет? — обърна се старецът към Мейзи.
— Не мога да си го позволя — отговори тя. — Трудно ни бе да плащаме дори училищните такси.
— С удоволствие ще поема разходите — заяви Грийнборн.
— Много мило от ваша страна — изненада се Мейзи.
— Трябваше да се държа така още преди години — отсече той. — Винаги съм те подценявал и приемал само като златотърсачка. Това бе една от грешките ми. Ако те интересуваха единствено парите, надали щеше да се омъжиш за младия Пиластър до мен. Наистина не бях прав.
— Не сте ми сторили зло — каза Мейзи.
— Въпреки това бях прекалено суров с теб. Не съжалявам за почти нищо в живота си, но това е едно от малкото неща, за които се разкайвам.
В този момент учениците започнаха да се настаняват във фоайето. По-големите сядаха на столове, а по-малките — отпред, направо на пода.
— Хю официално осинови Бърти — подхвърли Мейзи на Грийнборн.
Старецът обърна проницателния си поглед към Хю.
— Предполагам, че ти си истинският му баща? — попита направо.
Хю кимна.
— Отдавна трябваше да се досетя. Впрочем, няма значение. Момчето смята, че аз съм му дядо, следователно имам отговорности към него. — Прокашля се засрамено и смени темата: — Чух, че синдикатът ще изплаща дивиденти.
— Точно така — отвърна Хю.
Той най-после бе успял да продаде всички активи на банка „Пиластър“, а синдикатът, който бе спасил банката, дори бе спечелил неголяма сума.
— Всички членове на обединението ще получат около пет процента върху инвестицията си.
— Добра работа! Не смятах, че ще успееш.
— Заслугата е на новото правителство на Кордоба. То прехвърли цялото имущество на семейство Миранда на корпорация „Пристанище Санта Мария“ и така облигациите отново си възвърнаха стойността.
— А какво стана с онзи тип, Миранда? Той беше голям негодник.
— Мики ли? Откриха тялото му в един пътнически сандък, който вълните изхвърлили на плажа на остров Уайт. Така и не стана ясно как се е озовал там или защо е бил в куфара.
Хю се бе притеснявал дали тялото може да бъде идентифицирано със сигурност: изключително важно бе да се установи смъртта на Мики, за да може Рейчъл най-после да се омъжи за Дан Робинсън.
Появи се един ученик, който раздаваше ръкописни копия от текста на училищната песен (мастилото по тях още не бе изсъхнало) на всички родители и близки.
— Ами ти? — обърна се Грийнборн към Хю. — Ти какво ще правиш, когато синдикатът приключи дейността си и се саморазпусне?
— Смятах да ви попитам за съвет по този въпрос — отговори Хю. — Бих искал да създам нова банка.
— Как?
— Ще пусна дяловете на стоковата борса. Дружество с ограничена отговорност „Пиластър“. Какво ще кажете?
— Идеята е много смела, но пък от друга страна ти винаги си проявявал новаторство. — Грийнборн се замисли за миг. — Най-смешното е, че фалитът на банката ти всъщност подобри репутацията ти — заради начина, по който разреши проблема. И наистина, за най-благонадежден може да се счита банкерът, който успява да плати на всичките си кредитори, дори след като е банкрутирал.
— Тоест… смятате ли, че ще се получи?
— Сигурен съм. Даже може и сам да инвестирам в начинанието.
Хю кимна с благодарност. Изключително важно бе Грийнборн да хареса идеята. Всички в Сити търсеха мнението му и одобрението му бе много ценно. Хю предполагаше, че планът му може да сработи, но Грийнборн бе затвърдил увереността му.
Всички присъстващи станаха на крака, защото влезе директорът, следван от домакините на общежитията, госта, който щеше да изнесе приветствена реч (един член на парламента от либералната партия), както и Бърти, първенеца на випуска. Те заеха местата си на подиума, след което Бърти застана пред катедрата и каза със звънлив, ясен глас:
— Хайде да изпеем училищната песен.
Хю улови погледа на Мейзи, която гордо се усмихна. Засвири пианото — разнесоха се първите акорди на познатата песен и всички запяха заедно.