Час по-късно Хю ги остави да пият чай в стаята на Бърти и се измъкна през корта за скуош в Епископска гора.
И днес бе горещо, също като в онзи ден преди двайсет и шест години. И гората изглеждаше по същия начин, влажна и неподвижна, застинала сред сянката на букове и брястове. Спомни си как се стига до изоставената кариера и я откри без особени трудности.
Не се спусна по каменната стена до водата — вече не бе така пъргав, както на младини. Вместо това седна на ръба и хвърли едно камъче във водоема. То се вряза в гладката повърхност и от мястото, където бе потънало, се разпростряха идеални концентрични кръгове.
Днес жив бе единствено той — е, и Албърт Камъл, който живееше в колония Кейп. Всички останали бяха мъртви: Питър Мидълтън бе убит в онзи ден през 1866 г.; Мики застреля Тонио на Коледа преди две години; самият Мики се бе удавил в пътнически сандък; а сега и Едуард бе починал от сифилис и бе погребан в гробище във Франция. Сякаш нещо зло бе изпълзяло от водата през онзи майски следобед и бе нахлуло в света им, беше донесло със себе си всички онези мрачни страсти, които бяха разрушили живота им — омраза, алчност, егоизъм и жестокост — а те бяха предизвикали измами, разорение, болести и убийства. Сега обаче всичко бе свършило. Дълговете бяха платени. Дори да бе имало някакъв зъл дух, той се бе спотаил отново на дъното на водоема. А пък Хю бе оцелял.
Изправи се. Време бе да се върне при семейството си. Направи няколко крачки, после за последно погледна назад.
Вълничките, които се бяха образували след хвърлянето на камъчето, бяха изчезнали. Водата отново бе напълно гладка и спокойна.