— Колко бързо отминават тези безгрижни дни.
— Но пък са така прекрасни, докато са тук!
Настъпил бе моментът за отровата.
— Бащата на Хю почина, както знаете — започна Огъста. — Майка му живее много скромно във Фолкстън, затова с Джоузеф се почувствахме длъжни да проявим родителска грижа към него. — Тя замълча за миг. — Едва ли е нужно да изтъквам, че съюз с вашето семейство би бил забележителен скок за Хю.
— Колко мило от ваша страна — каза лейди Столуърти, сякаш й бе направен прекрасен комплимент. — Семейство Пиластър също е много изтъкнато.
— Благодаря ви. Ако Хю работи здраво, един ден ще може да живее сравнително прилично.
Лейди Столуърти сякаш се сепна.
— В такъв случай баща му не му е оставил нищо, така ли?
— Не. — Огъста трябваше да й даде да разбере, че Хю няма да получи пари от чичовците си, когато се ожени. После добави: — Ще трябва сам да си проправя път в йерархията на банката и да разчита на заплатата си.
— А, да — каза лейди Столуърти, а на лицето й се мерна леко разочарование. — За щастие, Флорънс разполага с известна самостоятелност.
Сърцето на Огъста се сви. Значи Флорънс имаше собствени пари. Това бе лоша новина. Огъста се зачуди колко ли бяха. Семейство Столуърти не беше богато като Пиластрови — малко хора можеха да се мерят с тях — но все пак бе сравнително заможно, или поне така смяташе тя. И все пак, бедността на Хю не бе достатъчна, за да настрои лейди Столуърти против него. Щеше да се наложи да предприеме по-драстични мерки.
— Скъпата Флорънс ще окаже много добро влияние на Хю… Ще му помогне да се уравновеси, сигурна съм.
— Да — произнесе лейди Столуърти разсеяно, а след това се намръщи. — Да се уравновеси ли?
Огъста се поколеба. Подобни неща бяха опасни, но трябваше да поеме този риск.
— Никога не се вслушвам в клюките, а съм сигурна, че и вие не го правите — заяви тя. — Тобайъс бе наистина достоен за съжаление, но у Хю почти няма признаци да е наследил слабостта му.
— Добре — бе коментарът на лейди Столуърти, но на лицето й се изписа дълбока загриженост.
— Разбира се, двамата с Джоузеф бихме били много щастливи да го видим женен за такова здравомислещо момиче като Флорънс. Човек усеща, че тя ще се държи твърдо с него, ако… — Огъста не довърши мисълта си.
— Аз… — Лейди Столуърти преглътна. — Изглежда не си спомням каква точно е била слабостта на баща му.
— Е, в действителност не е точно така…
— Разбира се, ще си остане между нас.
— Вероятно не трябваше да го споменавам.
— Но за доброто на дъщеря ми, аз трябва да знам всичко. Сигурна съм, че разбирате.
— Хазарт — снижи глас Огъста. Не искаше други да я чуят, защото имаше хора, които щяха да разберат, че лъже. — Това го тласна да отнеме живота си. Знаете, срамът…
Пламенно се молеше семейство Столуърти да не си направят труда да проверяват истинността на думите й.
— Мислех, че компанията му се е провалила.
— И това също.
— Колко трагично.
— Трябва да призная, че на Джоузеф един-два пъти му се налагаше да плаща дълговете на Хю. Той обаче поговори много строго с момчето и вярваме, че няма да се случва занапред.
— Това е успокоително — каза лейди Столуърти, но лицето й казваше друго.
Огъста реши, че вероятно е казала достатъчно. Преструвката й, че подкрепя този брак, започваше опасно да прозира. Хвърли отново поглед през прозореца. Флорънс се смееше на нещо, което Хю казваше, отмяташе главата си назад и показваше зъбите си по начин, който бе особено… непристоен. Той пък буквално я изпиваше с очи. Всеки на партито можеше да види, че изпитват привличане един към друг.
— Смятам, че не след дълго въпросът ще стане належащ — заяви Огъста.
— Те май разговаряха достатъчно за един ден — произнесе лейди Столуърти с разтревожено изражение. — Най-добре да се намеся. Извинете ме.
— Разбира се.
Лейди Столуърти се насочи стремглаво към градината.
Огъста изпита облекчение. Бе провела още един деликатен разговор. Сега лейди Столуърти имаше съмнения относно Хю, а когато една майка започне да се съмнява в даден ухажор, тя рядко допуска той да бъде избраният.
Огледа се и забеляза етърва си Биатрис Пиластър. Джоузеф имаше двама братя. Единият беше Тобайъс — бащата на Хю, а другият — Уилям, когото винаги наричаха „Младия Уилям“, защото бе роден двадесет и три години след Джоузеф. Сега той бе на двадесет и пет и все още не бе партньор в банката. Биатрис бе негова съпруга. Тя напомняше голямо пале, щастлива, непохватна и нетърпелива да се сприятели с всички. Огъста реши да поговори и с нея за Самюъл и секретаря му. Отиде при нея и я попита: