Соли се обърна към придружителката си:
— Госпожице Робинсън, може ли да ви представя трима стари училищни другари: Едуард Пиластър, Хю Пиластър и Мики Миранда.
Реакцията на госпожица Робинсън бе поразителна. Тя пребледня като платно под слоя руж и попита:
— Пиластър? Нали не става дума за семейството на Тобайъс Пиластър?
— Баща ми се казваше Тобайъс Пиластър — заяви Хю. — Откъде ви е познато това име?
Тя бързо си възвърна присъствие на духа.
— Баща ми някога работеше за „Тобайъс Пиластър и Ко“. Като дете се чудех кой е този Ко.
Разсмяха се и моментното напрежение се разсея. После момичето ги покани:
— Искате ли да седнете, момчета?
На масата имаше бутилка шампанско. Соли наля от нея на госпожица Робинсън и помоли да им донесат още чаши.
— Ей, това е истинско събиране на стари другари от „Уиндфийлд“ — каза после. — Познайте кой още е тук! Тонио Силва.
— Къде е? — бързо попита Мики.
Като че ли не му стана приятно да чуе, че Тонио е наблизо. Хю се зачуди каква ли е причината. Припомни си, че докато учеха, Тонио винаги се страхуваше от Мики.
— На дансинга е — отвърна Соли. — Там е с приятелката на госпожица Робинсън, госпожица Ейприл Тилзли.
Госпожица Робинсън се намеси:
— Може да ми казвате Мейзи. Не държа на формалностите — и намигна сладострастно на Соли.
Един сервитьор донесе чиния, на която имаше омар и я постави пред Соли. Дебелака подпъхна салфетка в яката на ризата си и започна да се храни.
— Мислех, че вие, евреите, не ядете мекотели и ракообразни — произнесе Мики с лениво безочие.
Както винаги, Соли не обръщаше внимание на подобни забележки.
— Спазвам кашер само у дома — отвърна той.
Мейзи Робинсън стрелна Мики със злобен поглед.
— А пък ние, еврейките, ядем каквото си поискаме — отсече и си взе късче месо от чинията на Соли.
Хю бе изненадан от новината, че е еврейка. Винаги бе вярвал, че всички евреи са мургави и тъмнокоси. Сега се вгледа внимателно в нея. Тя бе доста ниска, но умело бе добавила близо трийсет сантиметра към височината си, като бе вдигнала светлокестенявата си коса на кок с помощта на подплънки и бе сложила отгоре му голяма шапка, украсена с изкуствени листа и плодове. Под шапката се виждаше малко лице с дръзки, безсрамни черти. В зелените й очи проблясваше дяволито пламъче. Дълбокото деколте на червеникавокафявата й рокля разкриваше поразително голяма част от напръсканата й с лунички гръд. По принцип луничките не бяха смятани за особено привлекателни, но Хю не успяваше да откъсне очи от тях. След известно време Мейзи усети погледа му и му отвърна. Той се извърна настрани с извинителна усмивка.
Започна да оглежда групичката на масата и така отклони мислите си от гърдите й. Забеляза как са се променили за изминалите седем години хората, с които някога бе учил в „Уиндфийлд“. Соли Грийнборн бе възмъжал. Макар че все още бе дебел и се усмихваше все така лесно и безгрижно, на двайсет и няколко вече бе придобил властно излъчване. Това може би се дължеше на огромното му богатство; от друга страна, Едуард също бе богат, но нямаше такава аура. Соли вече си бе спечелил репутация и в Сити го уважаваха. Макар да бе естествено да те уважават, когато си наследник на банка „Грийнборн“, на тази позиция един млад глупак бързо би се превърнал в посмешище за всички.
За разлика от Соли, макар да бе остарял, Едуард не бе съзрял особено. За него най-важното бе да си играе, все едно беше още дете. Не беше глупав, обаче му бе трудно да се съсредоточи върху работата си в банката, защото предпочиташе да бъде някъде другаде — да танцува, да пие и да играе карти.
Мики се бе превърнал в един красив дявол, с тъмни очи, черни вежди и чуплива коса, пусната съвсем малко по-дълга, отколкото бе прието. Вечерното му облекло съответстваше на нормата, но въпреки това бе твърде смело: яката и маншетите на сакото му бяха от кадифе, а ризата му бе с волани. Вече бе привлякъл възхитени и подканващи погледи от няколко момичета, седнали на съседните маси, както бе забелязал Хю. Мейзи Робинсън обаче не го бе харесала и Хю подозираше, че това не се дължи само на забележката за евреите. У Мики имаше нещо злокобно. Той бе изнервящо тих, наблюдателен и сдържан. Прикриваше се, не бе откровен и рядко демонстрираше колебание, несигурност или уязвимост; освен това никога не показваше каквато и да било част от душата си — ако изобщо притежаваше такава. Хю му нямаше доверие.