Едуард се поклони отново и заяви:
— Ще се върнем.
— Да не забравите, момчета!
Продължиха нататък.
— Държи се като кралица! — измърмори Хю.
Едуард се засмя.
— Това е най-добрият публичен дом в Лондон. Някои от мъжете, които й се кланят тази вечер, утре сутринта ще се поклонят на кралицата.
Отидоха в съседната зала, където дванайсет или петнайсет мъже бяха седнали около две маси за „Бакара“. На около трийсет сантиметра от ръба на всяка маса с тебешир бе очертана бяла линия, през която играчите побутваха чиповете, които залагаха. Пред почти всички присъстващи имаше питиета, а въздухът бе изпълнен с цигарен дим.
Край едната от масите имаше няколко свободни стола и Едуард и Мики веднага заеха два от тях. Нарочен сервитьор им донесе чипове, за които всеки от тях му подписа разписка.
Хю тихо запита Едуард:
— Какви са залозите?
— Най-ниският е една лира.
На Хю му хрумна мисълта, че ако играе и спечели, би могъл да си позволи някоя от жените в предишната стая. Той нямаше цяла лира в джобовете си, но очевидно кредитът на Едуард тук бе добър. После обаче си спомни как Тонио изгуби десет гвинеи на боя с плъхове.
— Няма да играя — отсече.
Мики отвърна провлачено:
— Не сме си и представяли, че ще го направиш.
Хю се почувства неловко. Зачуди се дали да не помоли някой сервитьор да му донесе питие, после обаче размисли. Вероятно цената на една чаша бе колкото седмичната му надница. Играчът, у когото бе банката, раздаде карти (вадеше ги от една обувка) и Мики и Едуард заложиха. Хю реши да се измъкне оттук.
Върна се в централния салон. Сега, като се вгледа по-внимателно в мебелите, установи, че не са в добро състояние: по кадифената тапицерия имаше лекета и дупки от цигари, лакирания под също бе изгорен на места, а килимите бяха износени и прокъсани. Близо до него един пиян мъж бе коленичил и пееше на някаква проститутка, докато двама от приятелите му го наблюдаваха и гръмогласно се смееха. На съседния диван мъж и жена се целуваха с отворени усти. Хю бе чувал, че някои хора го правят, но никога не го бе виждал със собствените си очи. Сега гледаше като хипнотизиран как мъжът разкопчава предницата на роклята на жената и започва да гали гърдите й. Те бяха бели и провиснали, с големи тъмночервени ареоли. Цялата сцена едновременно възбуждаше и отблъскваше Хю. Независимо от отвращението му обаче, членът му се втвърди. Мъжът на кушетката сведе глава над гърдите на жената и започна да ги целува. Хю направо не вярваше на очите си. Жената погледна над главата на мъжа, срещна погледа на Хю и му намигна.
Един глас каза в ухото му:
— Можеш да направиш същото с мен, ако искаш.
Хю рязко се завъртя на пети. Изпитваше вина, сякаш го бяха хванали да върши нещо срамно. До него бе застанало тъмнокосо момиче, приблизително на неговата възраст, което си бе сложило твърде много руж. Не можа да се възпре и хвърли поглед към гърдите й. После веднага отклони очи, засрамен.
— Не се стеснявай — каза му младата жена. — Гледай, колкото искаш. Те са за твое забавление.
За свой ужас Хю усети ръката й върху слабините си. Тя намери твърдия му член и го стисна.
— О-о! Боже, ама ти си възбуден! — отбеляза.
Хю преживяваше изтънчено мъчение. Имаше чувството, че всеки миг ще избухне. Момичето повдигна глава и целуна устните му, като същевременно търкаше члена му.
Това вече бе прекалено. Хю не бе в състояние да се сдържа повече и еякулира в бельото си.
Момичето усети, че е свършил. За миг изглеждаше изненада, но после избухна в смях:
— Мили боже, ама ти имаш още мляко около устата! — възкликна на висок глас.
Хю се почувства унижен. Момичето се огледа и каза на най-близката проститутка:
— Само го докоснах, и той се омаза целия!
Няколко души избухнаха в смях.
Хю се обърна и тръгна към изхода. Смехът като че го следваше, докато прекосяваше помещението. Едва се въздържа да не побегне. Най-после стигна вратата. Миг по-късно вече бе на улицата.
Нощта бе станала малко по-прохладна. Той си пое дълбоко въздух и спря, за да се поуспокои. Ако това бе пример за разгулни развлечения, на него не му харесваха. Онази пропаднала жена, Мейзи, бе говорила грубо за баща му; боят с плъхове бе отвратителен; проститутките му се бяха присмели. Всичките можеха да вървят по дяволите!
Един от портиерите го погледна със съчувствие.
— Решихте да си тръгнете рано ли, сър?