Сега вече тайнствеността си бе отишла. Днес знаеше, че грамадните счетоводни книги, подвързани с кожа, не са загадъчни древни текстове, а най-обикновени списъци на финансови операции, съставяни с много труд и старателно поддържани и осъвременявани; собствените му пръсти се бяха изкривили и бяха винаги изцапани с мастило от дългото писане в тези книги. Менителницата вече не бе магическо заклинание, а просто обещание да се платят пари на някаква определена бъдеща дата, записано на лист хартия и гарантирано от банката. Оказа се, че сконтирането (като дете бе смятал, че това означава да преброиш отзад напред от сто до едно) всъщност е практиката да се купуват менителници на малко по-ниска от номиналната им стойност, задържането им до датата на падежа и после осребряването им с минимална печалба.
Хю бе общ помощник на Джонас Мълбъри, главния чиновник. Мълбъри бе плешив мъж на около четирийсет години, добродушен, но леко кисел. Той винаги отделяше от времето си, за да обясни всичко подробно, но и много бързо откриваше грешките и отправяше критики, ако Хю проявеше дори най-малкото невнимание и прибързаност. Хю работеше под прякото му ръководство от една година, и вчера бе направил сериозна грешка. Загубил бе товарителницата за една пратка Брадфордски платове, предназначени за Ню Йорк. Производителят на платове от Брадфорд бе дошъл долу, в банковата зала и си бе поискал парите. Само че Мълбъри трябваше първо да погледне товарителницата, преди да одобри изплащането, а пък Хю не успя да намери документа. Принудиха се да помолят фабриканта да дойде пак на другата сутрин.
В крайна сметка Хю откри товарителницата, обаче цяла нощ се бе притеснявал заради нея. Тази сутрин вече бе измислил нова система, според която да разпределя документите за Мълбъри.
На масата пред него имаше две евтини дървени таблички, две правоъгълни картончета, писалка с перо и мастилница. На едното картонче написа бавно и четливо:
На вниманието на главния чиновник
На второто картонче пък изписа:
Вече разгледани от главния чиновник
Внимателно попи текстовете, след което прикрепи с кабарчета по едно картонче на всяка от табличките. Накрая ги постави на бюрото на Джонас Мълбъри и се отдръпна назад, за да огледа резултата от работата си. В този момент влезе самият господин Мълбъри.
— Добро утро, господин Хю — каза му.
В банката се обръщаха по този начин към всички членове на семейството, защото иначе щеше да настане объркване заради твърде многото хора с фамилия Пиластър.
— Добро утро, господин Мълбъри.
— А какво, по дяволите, е това? — попита раздразнено Мълбъри, загледан в таблите.
— Ами — започна Хю, — намерих онази товарителница.
— И къде беше?
— Попаднала бе сред няколко писма, които вече бяхте разписали.
Мълбъри присви очи.
— Да не би да намекваш, че вината е моя?
— Не — бързо отвърна Хю. — Мое задължение е да подреждам документите ви. Именно затова измислих тази система с таблите. Така документите, които вече сте разгледали, няма да се смесват с онези, на които още не сте обърнали внимание.
Мълбъри изсумтя, не беше убеден. Закачи бомбето си на една кука зад вратата и седна на бюрото си. Най-после продума:
— Ще опитаме — може да се окаже сполучливо. Следващият път обаче се надявам първо да се консултираш с мен, преди да прилагаш находчивите си идеи. В крайна сметка, това е моята стая и аз съм главният чиновник.
— Непременно — увери го Хю. — Съжалявам.
Знаеше, че първо е трябвало да помоли Мълбъри за разрешение. Само че новата му идея толкова му бе допаднала, че не бе имал търпение да чака.
— Вчера приключи закритото предлагане от емисията за руския заем — продължи Мълбъри. — Искам да слезеш до стаята за пощата и да организираш броенето на заявленията, подадени чрез писма.
— Разбира се.
Банката набираше два милиона лири в заем за правителството на Русия. Издала бе емисия от облигации на стойност сто лири всяка, които имаха по пет лири годишна лихва; банката обаче продаваше облигациите по 93 лири, тоест истинският лихвен коефициент бе над 5 и 3/8 процента. Повечето от облигациите бяха изкупени от други банки в Лондон и Париж, но известно количество бяха предложени и за частно пласиране, чрез подписка и сега получените заявления от частни лица и компании трябваше да се преброят.