Ейприл подметна:
— Само си помисли — може един ден да живееш там.
Мейзи поклати глава.
— Няма начин.
— И преди се е случвало — заяви Ейприл. — Само трябва да си малко по-разтропана и възбуждаща от ония богаташки момичета, а това не е особено трудно. След като се ожениш, за нула време ще се научиш да им имитираш акцента и всичко останало. И без това си говориш много добре, освен като се ядосаш. А и Соли е добро момче.
— Добро дебело момче — намръщи се Мейзи.
— Ама е толкова богат! Хората твърдят, че баща му си държи симфоничен оркестър в провинциалния имот — в случай, че му се прииска да чуе малко музика след вечеря!
Мейзи въздъхна. Не искаше да мисли за Соли.
— Вие къде отидохте, след като се разкрещях на тоя Хю?
— Да гледаме бой с плъхове. А после аз и Тонио влязохме в хотела на Бат.
— Направи ли го с него?
— Естествено! Че защо иначе да ходим в хотела?
— Да играете вист?
Двете се разкикотиха.
След миг Ейприл я изгледа подозрително.
— Ама и ти го направи със Соли, нали?
— Доставих му удоволствие — отвърна Мейзи.
— Какво значи това?
Мейзи направи многозначителен жест с главата си и двете отново се разсмяха.
Ейприл се поинтересува:
— Само си го накарала да свърши? И защо?
Мейзи сви рамене.
— Е, може и да си права — каза Ейприл. — Понякога е най-добре да не им позволяваш всичко още на първата среща. Ако ги подмамиш и ги оставиш леко разочаровани в началото, това може да ги накара да те искат повече.
Мейзи смени темата.
— Срещата с хора с името Пиластър ме накара да си припомня разни неприятни неща от миналото — каза тя.
Ейприл кимна.
— Началници! Мамка му, мразя ги и в червата! — възкликна тя с неочаквана злоба. Езикът, който Ейприл използваше, бе по-вулгарен и от онзи, с който Мейзи бе свикнала в цирка. — Никога няма да бачкам за някакъв си шеф. Затуй го работя това. Сама си слагам цената и ми плащат предварително!
— Аз и брат ми напуснахме дома си в деня, когато Тобайъс Пиластър банкрутира — каза Мейзи и се усмихна печално. — Може да се каже, че днес съм тук заради семейство Пиластър.
— А какво направи, след кат’ избяга от къщи? Веднага ли отиде в цирка?
— Не. — Сърцето на Мейзи се сви, когато си припомни колко уплашена и самотна се бе чувствала тогава. — Брат ми се промъкна на един кораб, който отиваше за Бостън. Оттогава нито съм го виждала, нито съм го чувала. Спах на едно сметище в продължение на седмица. Благодаря на Господ, че времето бе меко, това стана през май. Валя само една нощ. Покрих се с някакви парцали, а после години наред не можах да се отърва от бълхите… Спомням си погребението.
— Чие?
— На Тобайъс Пиластър. Погребалното шествие мина по улиците. Той бе голяма клечка в града. Спомням си едно малко момче, не беше много по-голямо от мен, което носеше черно палто и черен цилиндър и държеше майка си за ръката. Сигурно е бил Хю.
— Да, сигурно — съгласи се Ейприл.
— След това вървях пеша до Нюкасъл. Преоблякох се като момче и започнах да помагам в една конюшня. Даваха ми да спя в сламата, при конете. Останах там три години.
— А защо си тръгна?
— Пораснаха ми тези — отвърна Мейзи и разлюля гърдите си. Един минувач на средна възраст я видя и очите му за малко да изхвръкнат от орбитите си. — Когато главният коняр разбра, че съм момиче, се опита да ме изнасили. Ударих го през лицето с един камшик за езда и това бе краят на работата ми там.
— Надявам се добре да си го подредила — заяви Ейприл.
— Определено му охладих страстите.
— Трябвало е да му цапнеш оная работа.
— Като нищо щеше да му хареса!
— А после къде отиде?
— Тогава вече отидох в цирка. Започнах като конярче, а след известно време се присъединих към ездачите. — Въздъхна с носталгия. — Харесваше ми циркът. Там хората са много дружелюбни.
— Явно са били прекалено дружелюбни.
Мейзи кимна.
— Не се разбирах добре с ръководителя на представленията и когато ми каза да го „оправя“, разбрах, че е време да се махам. Реших, че ако ще трябва да духам, за да си изкарвам прехраната, искам по-добри пари за това. И ето ме тук. — Тя винаги възприемаше начина на говорене на събеседника си и сега бе започнала да използва вулгарните изрази на Ейприл.