Огъста отсече:
— Вярвам, че паниката няма да ни засегне.
— Стига да сме внимателни, няма — съгласи се Джоузеф.
— Днес обаче е почивен ден. В банката няма да има кой да ти направи чая!
— Осмелявам се да допусна, че един ден мога да оцелея и без чай.
— След час ще ти изпратя Сара. Тя е приготвила черешова торта, любимата ти — ще ти донесе от нея и ще ти направи чай.
Хю усети, че му се отваря възможност и опита:
— Да дойда ли с теб, чичо? Може да ти потрябва помощник.
Джоузеф поклати глава.
— Няма да се нуждая от теб.
Огъста се намеси:
— Може да ти свърши някои дребни задачи и поръчки, скъпи.
Хю каза с усмивка:
— А може пък да се нуждае от съвета ми.
Джоузеф не оцени шегата.
— Смятам само да прочета телеграфните съобщения и да реша какво трябва да се свърши утре сутрин, когато отвори борсата.
Макар да бе глупаво от негова страна, Хю продължи да настоява:
— Бих искал да дойда, па макар и само от любопитство.
Винаги бе грешка да дразниш с упорството си Джоузеф.
— Казах ти вече, че нямам нужда от теб! — изнервено отсече той. — Върви в парка с леля си, трябва да я съпроводи някой.
И след тези думи си сложи шапката и излезе.
Огъста отбеляза:
— Имаш таланта абсолютно ненужно да нервираш хората, Хю. Вземи си шапката, аз съм готова за тръгване.
Хю нямаше особено желание да излиза на разходка с Огъста, но чичо му бе наредил да го направи. Освен това искаше да види Лъвицата, така че предпочете да не спори.
Появи се дъщерята на Огъста, Клемънтайн. Тя също бе облечена и готова за излизане. Хю си бе играл с братовчедка си, когато бяха деца, и открай време знаеше, че е порта. Когато бе на седем, тя помоли Хю да й покаже „малкия Хю“, а после каза на майка си какво бе направил и той изяде голям пердах. На двайсет години Клемънтайн приличаше на майка си, само че надменното излъчване на Огъста у нея бе заменена с лукавство.
Излязоха и кочияшът им помогна да се качат във файтона, който бе съвсем нов и боядисан в ярък син цвят. Теглеха го двойка великолепни сиви скопени жребци — екипаж, подходящ за съпругата на голям банкер. Огъста и Клемънтайн седнаха с лице по посока на движението, а Хю се настани срещу тях. Гюрукът бе свален, за да се насладят на прекрасното слънце, но дамите отвориха чадърчетата си. Кочияшът размаха камшик и потеглиха.
Няколко минути по-късно вече бяха на „Саут Керидж драйв“. Наистина имаше страшно много движение, както твърдеше авторът на онова писмо до „Таймс“. Виждаха се стотици ездачи — мъже с цилиндри и жени, седнали настрани на дамските си седла; десетки карета от всякакъв вид — отворени и затворени, с две колела и с четири; имаше много деца на понита, двойки, които вървяха пеша, бавачки и дойки с бебешки колички и хора, разхождащи кучетата си. Каретите блестяха, наскоро боядисани, конете бяха сресани и натимарени, мъжете носеха официално ежедневно облекло, а жените се кипреха в ярките цветове, на които можеха да се радват благодарение на новите химически бои. Всички се движеха бавно, за да имат възможност да огледат конете и каретите, роклите и шапките. Огъста приказваше с дъщеря си и разговорът им не изискваше участие от страна на Хю. Той само показваше съгласието си от време на време.
— Ето я лейди Сейнт Ан с широкопола шапка с цветя! — възкликна Клемънтайн.
— Шапките в стил „Доли Вардън“ излязоха от мода преди година — отбеляза Огъста.
— Бре, бре — бе коментарът на Хю.
Застигна ги друга карета и Хю видя леля си Маделин Хартшорн. Помисли си, че ако леля Маделин имаше бакенбарди, щеше да изглежда точно като брат си Джоузеф. Тя бе най-близката приятелка на Огъста сред членовете на семейството. Заедно двете контролираха социалния живот на Пиластрови. Огъста бе движещата му сила, но Маделин бе нейна вярна последователка.
Каретите спряха и дамите си размениха поздрави. Задръстваха движението и две-три други карета спряха зад тях.
Огъста предложи:
— Ела с нас, Маделин, искам да говоря с теб.
Кочияшът на Маделин й помогна да слезе от каретата си и да се качи във файтона на Огъста, след което отново потеглиха.
— Те заплашват да кажат на стария Сет за секретаря на Самюъл — заяви Огъста.
— О, не! — притесни се Маделин. — Не бива да го правят!