Формалностите свършиха, Грязнов показа пълномощията си и зададе първия въпрос:
— Моля да се представите цялостно за магнетофонния запис.
— Аз, Вадим Борисович Богданов, бизнесмен, в близкото минало гражданин на Русия, в настоящия момент съм с аржентинско гражданство. Пристигнах в Будапеща във връзка с бизнеса на моята фирма „Бизалом“, тук е филиалът й.
— На руски означава „Доверие“?
— Да. Така се казва и фирмата ми в Русия. Готов съм да отговоря на въпросите, които интересуват московската криминална милиция. Така ми предаде Андраш Дьорд, помощник-началникът на полицията на Пещки окръг.
— Отначало накратко ще ви запозная със събитията. И така, вашият тъст Георгий Георгиевич Константиниди е бил убит в жилището си на 13 юли тази година, в четвъртък, между един и два часа през деня. Вие излязохте от дома му с черна папка в ръцете в тринайсет и десет. В папката сте носили платната на Мане и Сезан, предназначени за продажба на Виталий Бай. Предполагам, че е имало и картина на Дега. По-нататък целият ви път е проследен по минути. С това се занимавах аз, защото ви следях. По-късно бяхте в Министерството на културата при Алевтина Кисота, после тръгнахте към дома си, за да се преоблечете и си вземете багажа. И като забелязахте, че ви следят, успяхте да се измъкнете. Както сочи криминалната експертиза, са намерени следи от обувките ви в жилището на тъста ви, вие сте се отбили в дома на вече убития Константиниди, след което сте прекарали нощта у Кисота, отишли сте заедно с нея на лети ще Шереметиево и сте излетели за Будапеща, без да преминавате митническа проверка. Отбележете, какво от казаното дотук не е вярно?
— Всичко е вярно — глухо и дрезгаво отвърна Богданов.
— Продължавам. В сряда вечерта, на 12 юли, сте се връщали с жена си в Москва от вилата ви в Перхушково. На завоя към Минското шосе вие и две лица без определени занимания — братята Гарибян, Михаил и Ашот — сте имитирали сбиване край мерцедеса, който предварително сте продали на тези лица за трийсет милиона рубли. Но за сделката не е знаел никой, освен вас тримата. Според предварителната уговорка с тях вие сте разрешили да отвлекат жена ви в уж откраднатия мерцедес, за да получите за нея откуп от един милион долара. След като сте подредили така нещата, сте изнудили Константиниди да ви предаде картини за продажба на Бай, което и станало. Но щом сте получили парите за откупа от Бай, безпрепятствено сте се скрили зад граница, благодарение на което вашата жена Лариса Георгиевна била преместена в дома на някой си Ованесов. Там петнайсет типа от охраната, намиращи се в къщата, начело със стопанина Ованесов са извършили зверско насилие над нея. Точно когато се каниха да лишат от живот жена ви, за да премахнат свидетелката, всички бяха хванати от група за бързо реагиране. Всички по следствието са арестувани и съответно дадоха показания. Втората част не може да знаете, но ме интересуват факти по първата част от съобщението. Отговарят ли на истината?
— Да. А какво…
— Какво имате предвид?
— Лариса?…
— Едва бе спасена. Жива е. Достатъчно ли е?
— Да… Благодаря… Но не съм взел никакъв откуп!
— Пояснете.
— Може ли да разкажа?
— Записвам.
— Вижте, не мога да се оправдавам… Има неща, които сигурно… По-добре чуйте, ще разберете. Това започна отдавна. След войната моят баща беше началник на трофейното управление в Германия. Не помня точното име, но не е важно. Константиниди служеше при него. Баща ми си имаше недостатъци. Кой ги няма? Той работеше в НКВД. Знаете какво значи и какъв беше редът в ония години. Откарваха в Съюза всичко, което са заграбили фашистите, вземаха го по репарациите. Не е важно. В ония години Константиниди се занимавал с издирването на скритите от немците произведения на изкуството. Много неща предавал на нашите органи, но и много присвоявал. Нали никой нищо не отчиташе. Другите извозваха с вагони. Не помня да сме имали вкъщи нещо ценно… Ние с мама живеехме в блок номер две на улица „Серафимович“, в прочутия Дом на крайбрежната улица, срещу Кремъл. В дома ни нямаше нищо докарано от Германия. Може би пианото, на което не съм свирил. Бюрото, някоя картинка и толкоз. Татко служеше честно. Но после станало така, че хванали Константиниди за нещо. Сигурно е било някаква афера. Татко го извикал, било е през петдесета, тъстът ми е разказвал, и така му крещял, че Константиниди отишъл в болница. После татко го уволниха от органите. Когато съдиха Берия, баща ми дори не го закачиха. Той умря през петдесет и шеста, от инсулт. Познавах Ларка от малка, беше по-голяма от мен с пет години. Аз бях висок, слаб, некрасив, а тя красива. Харесвах я, разбира се. Но това не ви трябва. Мама умря през шейсета. Взеха ни жилището. Аз живеех в комунална квартира. Тогава се оженихме. Константиниди ни купи апартамента на „Комсомолски“. Но Ларка все казваше, че съм голтак и жилището е нейно. Ако направя нещо, ще ме изпъди на улицата. Има характера на баща си. Жесток и капризен. Константиниди постоянно ме унижаваше, твърдеше, че баща ми е палач, че е разстрелвал хора. Това е лъжа. Но аз търпях. Може би заради Ларка. Отначало много я обичах. После разбрах, че съм необходим на Константиниди като син на Богданов. Помнеха ме мнозина познати на баща ми, сред тях имаше и големци. А Константиниди имаше нужда от тях… Сега знам, че тъстът ми ме е използвал като стръв. Също и Ларка. Всички я сваляха. Не искам да съчинявам нищо, но мисля, че старецът е имал достъп до закритите фондове на музеите, където закарваха произведенията на изкуството от Германия. Веднъж ми каза: всички министри на културата след войната са в ръцете ми. Той им намираше картини, подаряваше им други неща. Много ценности заминаваха за чужбина. Сега за този Бай, Виталий Александрович. Той купуваше от стареца и продаваше два-три пъти по-скъпо в чужбина. Знаете ли, че бях у тях? Да, бях. Всеки път ме молеше да му харесам нещо от Георгий Георгиевич. Интересуваше го каталога на колекцията. Но каталог нямаше. Бай си водеше бележки по моите думи. Сега за оня ден. Видях сиво жигули и отпратих в Перхушково, но завих в Баковка и излязох през Сонцево. Бай ми каза, че дядото е наредил да се отбия. Между другото не ми е давал никакъв милион. Лъже. Затова му поисках бележка. Но забравих къде я дянах. Там той написа, че е приел от мен картина на Мане и две картини на Сезан, това са големи рисунки. Канеше се лично да занесе парите, бил предупредил Константиниди по телефона. Поне така ми рече.