— Но вие сте продали жена си, нима не разбирате?
— Тя ме продаде. Заряза ме. Заедно с баща си го направи. Подслушах ги веднъж. Той беше приготвил всичко, за да избягат зад граница. И нея беше навил. А паспортите, казва, са готови, капиталите са преведени в Швейцария, в сейф. Ще отидем като туристи и ще останем там. Нито дума за мен. Исках да видят какво ще стане без мен. За да се бръкне татенцето. И тогава да заминават. Не съм си представял, че ще се случи така… Тя е жива, нали? А… Добре, сега вече е късно… Ето… цялата история. Не мога да изчистя душата си, но… ми поолекна. Ако бях се върнал, щяха ли да ме съдят?
— Смятам, че да. За съучастие при незаконно лишаване от свобода и мошеничество, причинило значителни щети на потърпевшата, а също за кражба на лична собственост. Но… нали не искате да се връщате? И имате аржентинско гражданство. Виж ти! Много бързо.
— Само у нас и в Щатите става бавно. А в Южна Америка големината на рушвета диктува количеството загубено време.
— Ако не е тайна?
— Извинете, но е моя търговска тайна. Имате ли още въпроси? Според мен разказах ви всичко, каквото знаех, и отговорих на въпросите ви.
— Благодаря. А сега подпишете на всяка страница, за да удостоверите, че думите ви са записани вярно.
Богданов погледна бегло страниците от протокола, подписа се на всяка една и ги подаде на Грязнов.
— Извинете, а какво стана с другите, които… — попита той.
— Това е следствена тайна. Затова извинете. Довиждане — сухо се сбогува Грязнов.
На следващата сутрин Андраш го изпрати на летището.
Сияещите от средиземноморския загар жени чуруликаха и шетаха из кухнята. Турецки и Грязнов се уединиха, за да не пречи никой на мъжкия им разговор.
Започна Слава.
— Лариса се яви в съда като потърпевша. Както очаквах, разиграха гаден спектакъл. Адвокатът на този мерзавец започна да й задава такива въпроси, за които лично аз бих му разбил мутрата. Например как потърпевшата е могла да различи насилниците един от друг, след като сама казва, че от време на време е изпадала в безсъзнание? Или настояваше да посочи в каква последователност са я изнасилвали подсъдимите. Никога досега не съм виждал подобно издевателство над човека. Прокурорът се опита да възрази по този повод, но съдията остави без последствие. Залата бе малка, обаче претъпкана с хора, дошли явно на спектакъл. Със съответната реакция. Но аз разбрах едно: може Лариса да има железен характер, но и тя едва се сдържаше.
Грязнов обикаляше из стаята, размахваше ръце и рошеше рижите си коси. Сякаш отново преживяваше позорната комедия в съда.
— Съдията на процеса чудесно знаеше какво прави. Изглежда, са му „предложили“ да направи това и той се стараеше според силите си. Както следваше да се очаква, арестуваните поемаха всичко върху себе си, всячески предпазваха „чичо Гурам“, който си няма хабер, естествено… Оръжието е дело на стария Мкъртич, твърдяха направо в хор. Като го хванете, нека да отговаря пред закона. А чичо Гурам! Рисуваха го с такива ангелски крилца, че трябваше да му дадем орден „Дружба между народите“, а не затвор…
Адвокатите си свършиха работата. Съдията не допускаше никакви възражения: Ованесов не е виновен. Делото за оръжието се нуждае от щателно допълнително разследване, а по тази причина Гурам Илич Ованесов се освобождава от арест срещу декларация да не напуска града, подписана още в съдебната зала.
Между другото — каза Слава, — този наш Ашотик получи десет години. Както схващам, затова че е набедил чичо Гурам. Всички останали съответно от пет до осем години с оглед на това, че не са съдени досега, имат отлични характеристики и не знам си още какво. Изобщо адвокатите постигнаха своето. И по дружните показания на тази измет всички основни точки от обвинението бяха стоварени на Погосов и покойния Гоги, който се оказа, че им бил тарторът.
Бяхме седнали тримата: аз, Лариса, а вдясно от нея Никита Емеляненко. Когато отведоха осъдените, Гурам искаше да дойде при нас, тоест при Лариса. Но Никита застана на пътя му. И каза достатъчно високо на приближаващия Гурам: „Върви си!“ А той вика: „Искам да се извиня на жената заради действията на тези негодници, които съдът наказа напълно заслужено.“ Представяш ли си? Но Никита така погледна Гурам, че ако аз бях на негово място, щях да си подвия опашката, честна дума. „По-добре изчезвай от очите ни. Няма място за двама ни. Изчезвай, защото все едно ще те унищожа.“ Пък Гурам заявява: „Утре имам среща с първия вицепремиер, който ще ми направи важно предложение — надявам се да ми предложи държавен пост. Ще поискам да те направи началник на охраната ми, Никита Семьонович. Много добре плащам на верните хора. Помисли си.“ Жалко, че не видя Никита. Започна спокойно: „Казах ти да се разкараш. Докато не е късно.“ Ох, как се разлюти Гурам! Помълча многозначително и извика: „Добре. Но ще те запомня.“ А Никата му отговори с присъщата си войнишка прямота: „По-добре не го прави, мерзавецо. Достатъчно е, че аз те запомних. Веднъж ти надянах белезниците, за да отидеш в ръцете на правосъдието. Ти го заобиколи. Втори път няма да има. Аз ще съм ти съда.“ Е, Гурам постоя, скара се на компанията си, която седеше в залата и шумеше. Уж зрители, за морална подкрепа на своя човек. Те млъкнаха мигновено. Така завърши всичко. Откарах Лариса у тях. През целия път я тресеше. Но не плачеше. Силна жена, такова нещо да преживее! Как я оплюха…