— Сега вероятно ти си нейната опора?
— Май че е така. Всъщност това стана почти непосредствено след смъртта на баща ми — усмихна се Силия. — Бях преждевременно съзряла за годините си. Сигурно все още съм.
— Мъничко — отвърна Андрю, — но аз реших, че съвсем спокойно мога да го приема.
По-късно той мило й каза:
— Ясно ми е защо не избра Хавай за сватбеното пътешествие. Но била ли си изобщо там, в Пърл Харбър?
Силия поклати глава.
— Майка ми не искаше да отиде там, а и аз не знам защо не се чувствувам готова.
Тя позамълча и продължи:
— Казаха ми, че можело да се стигне близо до мястото, където е потънал „Аризона“. Корпусът му се виждал, въпреки че не са успели да го извадят. Сигурно ще ти се стори чудно, Андрю, но ми се иска някой ден да видя лобното място на татко и да не съм сама. Имам желание да бъда с децата си.
След малко Андрю наруши тишината:
— Няма нищо чудно и ти обещавам, че ще го направим някой ден, когато имаме деца и те са достатъчно големи, за да разбират.
Веднъж излязоха на разходка с динги — очукана малка лодка, в която се просмукваше вода. Докато Андрю се бореше с веслата, заговориха за работата на Силия.
— Мислех, че търговските пътници на лекарствените фирми поначало са мъже — сподели Андрю.
— Не се отдалечавай толкова много от брега, страх ме с, че тази черупка може да потъне всеки момент — помоли Силия. — Да, прав си, поначало са мъже, макар че има и малко жени. Някои от тях са били медицински сестри в армията. Във „Фелдинг-Рот“ обаче аз съм първата и все още единствена жена в професията.
— Как успя да го постигнеш?
— С хитрина.
През хиляда деветстотин петдесет и втора година, заразказва тя, завършила държавния колеж „Пен“ с диплома бакалавър на фармацевтичните науки. Осигурявала си средства за следването от стипендията и от надниците си като продавачка в една дрогерия. В делник била нощна смяна, а в празник — дневна.
— От работата си — с едната ръка да подаваш по рецепта, а с другата — ролки за коса или дезодорант — в дрогерията научих много неща, които ми бяха от полза по-нататък. А, да, понякога продавах и „под щанда1“.
Тя обясни.
Идвали мъже, предимно млади, и смутени обикаляли из магазина, опитвайки се да привлекат вниманието на продавача. Силия винаги се досещала и питала:
— С какво мога да ви услужа?
Отговорът обикновено бил:
— Кога ще се освободи той?
— Ако искате презервативи, имаме богат избор — любезно казвала тя, изваждала изпод щанда кутии от различни марки и ги нареждала отгоре. Мъжете, изчервени от притеснение, набързо купували и изчезвали.
Понякога имало нахалници, които питали Силия дали би им помогнала да изпробват стоката, а тя отговаряла по един и същ начин:
— Дадено, когато кажете. Мисля, че сифилисът ми вече е отзвучал.
Сигурно някои веднага разбирали шегата, но, тъй или иначе, нито един от тях не пожелавал да рискува, и повече не се мяркали пред очите й.
Андрю се засмя, спря да гребе и остави лодката на дрейф.
След като се дипломирала, Силия подала молба за работа във „Фелдинг-Рот Фармасютикълс“ като младши фармацевт. Назначили я и работила в лабораториите на фирмата две години.
— Там научих някои неща, главно, че ако не си изцяло отдаден на науката, работата в лабораторията ти се струва монотонна и скучна. Мен ме привличаше търговската работа. Привлича ме и сега.
И добави:
— Свързана е с вземане на важни решения.
Преминаването от лабораторията в търговския сектор било трудна задача. Силия направила опит по установения ред, но молбата й била отхвърлена.
— Казаха ми, че е въпрос на собствена политика на компанията, в търговските отдели да се назначават на работа жени единствено като секретарки.
Тя не се примирила и започнала кампания за постигане на целта си.
— Разбрах, че човекът, който би могъл да препоръча промяна в политиката на компанията, ако изобщо можеше да стане подобно нещо, е Сам Хоторн. Ти се запозна с него на сватбата ни.
— Твоят началник, маестрото на регионалната търговия — потвърди Андрю. — Който даде официално съгласие да имаме две деца.
— Точно така, за да мога да продължа да работя. Както и да е. Реших, че бих могла да въздействам на Хоторн единствено чрез жена му. Беше доста рискована операция. Едва не се провалих.
Силия разбрала, че госпожа Лилиан Хоторн активно участва в женското движение и би могла да прояви благосклонност към амбицията на една жена, решила да прави кариера. Веднъж когато Сам Хоторн бил на работа, Силия отишла у тях да се запознае с жена му.
— Изобщо не я бях виждала, нито имах предварително уговорено посещение. Просто натиснах звънеца и най-нахално се натрапих на жената.