— Бях много заета и нямах никакво време да мисля за това.
Още отначало й станало ясно, че влизането при лекар с много трудна задача.
Висях с часове в чакалнята. Когато най-сетне влизах в кабинета, лекарят ми отделяше само пет минути — не повече. В края на краищата един доктор в Норт Плат ме изхвърли от кабинета си, но всъщност ми направи добро.
— Как така?
Силия опита от пържената гарупа.
— Потънала е в мазнина! Не е за мен, но се изкушавам, понеже е много вкусна.
Тя остави вилицата, облегна се назад и заразказва.
— Той беше интернист като теб, Андрю. Около четиридесетгодишен. Мисля, че бе имал тежък ден. Прекъсна ме още в началото и не ми даде да си кажа „урока“. — „Млада госпожице, понеже се опитвате да водите професионален разговор с мен, разрешете да ви кажа и аз нещо: учил съм медицина четири години и после още пет съм бил стажант-ординатор. Зад гърба си имам десет години лекарска практика и макар че не съм научил всичко за медицината, знам далеч повече от вас. А вие, още млада и зелена, се опитвате да ми обяснявате нещо, което бих могъл да прочета за двайсет секунди по рекламните страници на всяко медицинско списание. Хайде, напуснете кабинета ми!“
Андрю се намръщи:
— Грубиян!
— Всъщност той ми направи добро, въпреки че на излизане от кабинета му се чувствах като парцал. Защото беше прав.
— „Фелдинг-Рот“ не се ли погрижи за твоята подготовка? — запита доктор Джордан.
— Е, да, но недостатъчно и незадълбочено, предимно учебни игри по търговия. Малко ми помогна и това, че бях завършила фармация, но просто не бях подготвена да разговарям със заетите висококвалифицирани лекари.
— Щом го споменаваш, нека ти кажа, че някои лекари точно заради това отказват да приемат търговски пътници на лекарствени фирми. Освен че си принуден да слушаш едни и същи неща като от изтъркана грамофонна плоча, често може да те подведат с невярна информация с опасни последици. Някои от тях са готови да свалят звезди от небето, даже да заблудят човек, само и само да те накарат да предписваш тяхната стока.
— Андрю, скъпи, искам да ми помогнеш в това отношение. По-късно ще ти обясня как.
— Разбира се, стига да мога. Е, и какво стана след случката в Норт Плат?
— Разбрах две неща. Първо, да престана да мисля за търговия и в никакъв случай да не пробутвам лекарства само заради печалбата. Второ, макар лекарите да знаят повече от мен, да им представям неизвестни за тях специфични свойства на препарата, които биха могли да им бъдат от полза. Само тъй бих могла да им помогна. Убедих се, че лекарите знаят много за болестите, но недостатъчно за лекарствата.
— Вярно — съгласи се Андрю. — В медицинските факултети лекарствените средства не се изучават подробно. А после в практиката е много трудно да се следи напредъка на медицинската наука, да не говорим за фармацевтиката. Затова понякога препаратите се предписват наслука.
— И още нещо — добави Силия. — Убедих се, че винаги трябва да казвам на лекарите самата истина, нито да преувеличавам, нито да премълчавам. А питат ли ме за препарат на конкурентна фирма, който е по-добър от нашия, непременно да потвърдя, че е така.
— Как успя да постигнеш тази голяма промяна?
— Ами доста месеци спях само по четири часа на денонощие.
Тя разказа как вечерите след нормалния работен ден, а също и почивните дни, посвещавала на четене на разни лекарствени наръчници. Изучавала ги до най-малки подробности, водела си записки, стремяла се да запомня най-важните неща. Когато не намирала убедителен отговор на някои въпроси, търсела допълнителна информация от библиотеките. Ходила и до централата на „Фелдинг-Рот“ в Ню Джързи. Там не оставяла на мира колегите си от изследователската дирекция, за да научи нещо повече от онова, което й предлагали наръчниците, да разбере какви нови препарати разработват и кога ще ги пуснат на пазара. Деловите й разговори с лекарите вече преминавали по-добре. Някои от тях се интересували от по-специална информация и Силия с готовност им я набавяла. Резултатите не закъснели. Поръчките от нейния район за препарати на „Фелдинг-Рот“ се увеличили.
Андрю изпадна във възторг:
— Силия, ти си изключителна! Неповторима!
Тя се засмя:
— Ласкаеш ме, но това ми харесва! За малко повече от година нашата фирма утрои продажбите си в Небраска.
— Тогава те изтеглиха в централата, нали?
— Да. Дадоха Небраска на един новоназначен колега, а на мен — по-отговорен район в Ню Джързи.
— Представяш ли си, ако бяха те изпратили на друго място, да кажем в Илиноис или Калифорния? Нямаше никога да се срещнем! — пошегува се Андрю.