— Не, пътищата ни пак щяха да се пресекат — възрази уверено тя. — Ние сме предопределени един за друг. Бракът е съдба.
— Както и бесилото — довърши фразата Андрю.
Двамата се разсмяха.
— Представи си! Скучният лекар, забил нос в медицинските книги, можел да цитира Джон Хейуд! — изненада се Силия.
— Същият Хейуд, който в шестнадесети век е пял и свирил на Хенри VIII — с не по-малко удоволствие допълни той.
Те станаха от масата. Стопанинът, наведен над бумтящата печка извърна глава към гостите си:
— Това добра риба, млади младоженци? — запита той. — Сичкото наред?
— Всичко е съвсем наред — потвърди Силия. — И рибата, и меденият месец.
Андрю усмихнат добави:
— Тук на малкия остров не може да има никакви тайни.
Той плати с десетшилингова бахамска банкнота цялата вечеря — скромна сума в сравнение с доларовата равностойност — и махна с ръка, че се отказва от рестото.
Като излязоха, навън бе станало по-хладно и по-свежо от морския бриз. Щастливи, те се прегърнаха и тръгнаха обратно по тихия, криволичещ път.
Беше последният ден от почивката им на острова.
Времето се развали в тон с тъжното настроение на раздялата. Още от сутринта беше облачно и преваляваше дъжд. Силен вятър правеше зайчета в морето и вдигаше големи вълни, които се разбиваха с трясък.
Андрю и Силия трябваше да отпътуват със самолет на Бахамските авиолинии от Рок Саунд, да направят връзка с полет на „Пан Американ“ в Насау и същата нощ да пристигнат в Ню Йорк. На другия ден щяха да бъдат в Мористаун. Докато намерят къща, щяха да живеят в апартамента на Андрю на „Саут стрийт“. Преди сватбата Силия живееше под наем в Бунтон, но вече се бе преместила при Андрю, оставяйки част от багажа си на гардероб.
Тя подреждаше куфарите в младоженското бунгало, което щяха да напуснат след по-малко от час, и беше пръснала дрехите си върху двойното легло.
— Толкова хубаво беше тук. А това е само началото-провикна се Силия към Андрю, който се бръснеше в банята.
Той се обади през отворената врата:
— Блестящо начало! Все пак решил съм да се връщам на работа.
— Знаеш ли, Андрю, струва ми се, че ти и аз ще загинем без работа. Това е наша обща черта — и двамата сме амбициозни. Такива ще си останем!
— Ъ-хъ — потвърди той, докато изтриваше лицето си с кърпата, застанал гол на вратата на банята. — Въпреки че няма нищо страшно, ако понякога спираме за малко. Стига да има сериозна причина.
Тя искаше да запита: „Имаме ли време“, но Андрю вече я целуваше, а след миг промърмори в ухото й:
— Моля те, прибери дрехите от леглото.
Без да се отделя от него, тя протегна ръка назад и започна да хвърля дрехите на пода.
— Така е по-добре — каза той, когато бяха вече легнали. — Леглата нали са за това?
— Да не закъснеем за самолета?
— Голяма работа!
След малко с притворени от удоволствие очи тя потвърди:
— Прав си. Голяма работа!
После с нежен и щастлив глас прошепна:
— Как да не е голяма… — и миг по-късно. — О, Андрю, колко много те обичам!
4
В самолета на „Пан Американ“ по линия 206 Силия прелистваше новия брой на „Ню Йорк Таймс“.
— Нищо не се е изменило, докато ни нямаше — каза тя.
Кореспонденция от Москва цитираше Никита Хрушчов, който обявяваше на САЩ „състезание по изстрелване на ракети“. Една бъдеща световна война ще се води на американския континент, самоуверено твърдеше съветският лидер и пророкуваше „гибелта на капитализма и всестранния възход на комунизма“.
Президентът Айзенхауер от своя страна уверяваше американците, че военният бюджет на САЩ ще осигури надежден отпор на съветските предизвикателства.
Имаше дописка за все още безрезултатното следствие по убийството на един от босовете на мафията Алберт Анастасия, застрелян на един бръснарски стол в нюйоркския хотел „Парк-Шератон“.
Андрю също прегледа вестника и го остави.
Предстоеше четиричасов полет на борда на ДС–7В. Скоро след излитането сервираха вечерята. После Андрю напомни на съпругата си:
— Беше ми казала, че искаш да направя нещо за търговските пътници на лекарствените фирми.
— Да — отвърна Силия Джордан, облегна се удобно в креслото, хвана ръката на Андрю и я задържа в своята.
Спомняш ли си разговора ни, след като бе предписал лотромицина и пациентката ти започна да се възстановява. Тогава ми каза, че си променяш мнението в полза на фармацевтичната индустрия, но аз те помолих да не бързаш, защото има някои грозни неща, които искам да променя. Помниш ли?
— Как мога да забравя? И най-малката подробност от този ден се е запечатала в паметта ми — усмихна се Андрю.