Андрю мълчеше. Искаше да вникне в думите й, а го занимаваха други мисли. Най-сетне той се обади:
— Преди не съм те питал, Силия, но може би сега е моментът да разбера още нещо за теб.
Тя го погледна сериозно. Андрю подбираше думите си внимателно:
— Казвала си ми, че ще правиш кариера и аз съм напълно съгласен с теб, знам, че иначе няма да си щастлива. Но през последните няколко седмици откак живеем заедно, имам чувството, че преследваш много по-голяма цел в сравнение с онова, което си постигнала досега — търговски пътник.
— Да, точно така. Ще се стремя към върха — отвърна тихо Силия.
— Към самия връх, ли? — учуди се Андрю. — Искаш да кажеш начело на една лекарствена фирма?
— Ако мога. Дори да не стигна до върха, ще се опитам да се издигна достатъчно близо до него, за да имам реално влияние и власт.
Той колебливо запита:
— Значи това искаш? Власт?
— Знам какво имаш предвид, Андрю, властта опиянява и покварява. Но аз нямам никакво намерение да си позволя нито едното, нито другото. Просто искам да осмисля пълноценно живота си — да създам семейство и деца, и да постигна една голяма цел в кариерата си.
— Ако си спомняш деня, когато разговаряхме в бюфета на болницата — Андрю спря и се поправи, — оня паметен ден, ти каза, че е дошло време жените да се заемат с неща, които досега не са правили. Чудесно, напълно съм съгласен, и това вече е факт на много места, също и в медицината. Дали ще стане обаче в твоя бранш — фармацевтиката, — след като цялата система е консервативна и работят преди всичко мъже, както ти самата каза?
— Ужасно си прав — усмихна се Силия.
— И дали има реална възможност за постигане на подобна цел? Разпитвам, Силия, защото не искам някой ден да бъдеш нещастна и огорчена, защото не си успяла, макар да си хвърлила всичките си сили.
— Няма да съм нещастна. Обещавам — тя стисна ръката на Андрю. — За пръв път някой проявява толкова голяма грижа към мен, скъпи, и ми е приятно. А на въпроса ти отговарям отрицателно — в лекарствената търговия още няма перспективи за мен или за която и да е друга амбициозна жена. Но аз съм си съставила план.
— Трябваше да се досетя, че всичко е обмислено от игла до конец.
— Първо, смятам да се изявя тъй в работата си, че ръководството на „Фелдинг-Рот“ просто да няма друг избор, освен да ме повиши.
— Обзалагам се, че ще го постигнеш. Казваш първо, нима това не е достатъчно?
Силия поклати глава:
— Изучавах практиката в другите фирми, пътя, който са изминали, хората, които са ги ръководили и разбрах една важна истина — за да стигнеш до върха в повечето случаи трябва някой да те избута напред. Ама не ме разбирай криво — при всички случаи трябва да си свършил огромна и безупречна работа! Предварително обаче си избираш някой с малко по-висока длъжност, обикновено по-възрастен, тръгнал по-рано към върха, и се стремиш да му бъдеш от полза, да си лоялен към него и да го следваш. Въпросът е в това, че повишат ли един ръководител, той предпочита да повери предишната си работа на човек, който му е добре познат, има необходимите качества и се ползва с неговото доверие.
— Ти избрала ли си кой да ти пробива пътя? — запита Андрю.
— Да, реших преди известно време. Ще бъде Сам Хоторн.
— Е, да, изглежда, тъй или иначе, Сам ще играе важна роля в живота ни — вдигна вежди Андрю.
— Само по служебни въпроси. Недей да ревнуваш!
— Няма. А Сам знае ли решението ти да бъде твоя ракета-носител?
— Не, разбира се. Макар че Лилиан Хоторн знае. Говорили сме си на четири очи и тя одобрява решението.
— Изглежда вече е в ход някакъв женски заговор? — пошегува се той.
— Защо пък не? — в погледа й проблесна непреклонна решителност. — Някой ден всичко това ще бъде излишно, но точно сега целият делови свят прилича на затворен мъжки клуб. За да успее една жена да влезе в клуба и да върви напред, се налага да вкара в действие всички възможни средства.
След кратък размисъл Андрю каза:
— Досега не бях мислил по този въпрос. Предполагам, че същото важи и за повечето мъже. Но това, което чувам от теб, е съвсем основателно. И така, Силия, докато напредваш към върха — аз искрено вярвам, че ще успееш, — ще бъда зад гърба ти. Винаги.
Силия се наведе към него и го целуна.
— Никога не съм се съмнявала. Това бе една от причините да се омъжа за теб — прошепна тя.
Усетиха как самолетът намали оборотите на двигателите си, светнаха надписите „затегнете коланите“. През илюминаторите откъм страната на летището сияеше Манхатън.
— След няколко минути ще кацнем на международното летище „Айдълуилд“1 — съобщи една стюардеса.