Тук бяха директорът на научните изследвания, доктор Винсънт Лорд — наскоро назначен млад учен, един от вицепрезидентите, вече на възраст, и още четирима души, между които бе и Сам Хоторн. Освен него — единственият познат на Силия — останалите я гледаха с откровено любопитство.
Новото лекарство, обясни Кампърдаун главно заради Силия, не бе разработка на „Фелдинг-Рот“, а препарат, получен по лиценз на западногерманската компания „Шеми-Грюнентал“.
— Това е седатив, най-безвредният от известните до днес, и осигурява нормален, ободряващ сън без неприятното замайване сутрин след ставане — каза президентът. — Препаратът няма съществени странични явления, напълно безвреден е и може да се предписва и на малки деца. Вече е пуснат в продажба и се радва на популярност в почти всички по-големи страни с изключение на САЩ. „Фелдинг-Рот“ има късмет да придобие правата за производство и разпространение на лекарството в Америка.
— То се нарича талидомид — Допълни господин Кампърдаун.
Независимо от документално доказаната безвредност на талидомида в Съединените щати се изискваше той да бъде изпитан върху хора, преди Управлението за храни и лекарства да разреши продажбата му.
— При наличието на тия изрядни документи от чужбина подобно изискване е глупаво и бюрократично, но трябва да го спазим — промърмори Кампърдаун.
Започнаха разисквания къде и как трябва да станат изпитанията на препарата. Доктор Лорд, директорът на научните изследвания подкрепи идеята около петдесет лекари на частна практика да предпишат лекарството на свои пациенти и после да представят резултатите, които „Фелдинг-Рот“ да внесе в УХЛ (Управлението за храни и лекарства).
— Би трябвало да се спрем на лекари от различни специалности — по обща медицина, интернисти, психиатри и гинеколози — предложи той.
— Колко време ще трае това безполезно размотаване? — заинтересува се вицепрезидентът по търговията.
— Навярно три месеца.
— Не може ли да го съкратите на два? Трябва час по-скоро да пуснем препарата на пазара.
— Мисля, че може.
На друг му се стори, че базата за изпитания била много широка. Не би ли било по-просто и по-експедитивно, особено за документирането, ако всичко се концентрира на едно място, например в някоя болница?
Кампърдаун прекъсна с усмивка няколкоминутната дискусия:
— Може би нашата гостенка също има някои съображения?
— Да, имам — отвърна Силия.
Всички обърнаха поглед към нея.
Тя говореше внимателно, съзнавайки, че участието й в заседанието е нещо необичайно, дори привилегия, и би било глупаво да проиграе такъв шанс с дръзко и самоуверено поведение.
— Може би буди известно безпокойство идеята талидомид да се предписва и от гинеколози — каза тя. — Това означава, че ще се приема от бременни, а обикновено не се препоръчват никакви експерименти с жени в това състояние.
Доктор Лорд я прекъсна раздразнен:
— В нашия случай това няма значение. Талидомидът се прилага широко в Европа и другаде, включени са и бременните жени.
— И въпреки това госпожа Джордан има основание-спокойно възрази Сам Хоторн.
Силия продължи:
— Може да възникне следният въпрос: При кого сънят е нарушен в най-голяма степен и най-много се нуждае от сънотворно хапче? Като изхождам от опита си на търговски пътник — посещения на болници, институти и лекари — бих казала: при възрастните, особено при тези в гериатрична възраст.
Всички внимателно се заслушаха в Силия. Някои дори одобрително кимнаха след последната й бележка. Доктор Лорд не реагира. Лицето му остана неподвижно.
— Затова бих предложила нашите изпитания на талидомида да се извършат в един или два старчески дома. Ако представлява интерес, аз познавам два обекта — един в Линкълн, Небраска, и друг в околностите на Плейнфийлд, в нашия щат. И двата са добре организирани и поддържани, ще водят добра документация. Познавам главините лекари и на единия, и на другия и ще се свържа с тях с най-голямо удоволствие.
Настъпи мълчание, издаващо неувереност у присъствуващите. Илай Кампърдаун наруши тишината. В гласа на президента на „Фелдинг-Рот“ се чувстваше изненада:
— Не знам какво мислят другите, но според мен, онова което току-що предложи госпожа Джордан, е много разумно.
След като бе дадена насоката, другите се изказаха в подкрепа на това мнение. Доктор Лорд си замълча. Силия веднага усети, че между нея и директора на научните изследвания се поражда антагонизъм, който ще се запази и в бъдеще.
Реши се на другия ден Силия да телефонира на своите познати лекари в двата старчески дома и ако те са готови да сътрудничат, отделът за научни изследвания да влезе в ролята си.