Куентин съзираше още една слабост в системата на Съединените американски щати.
— Както виждате, хората от УХЛ са свръхпредпазливи, пазейки се да не стигнат до разследване от комисия на Конгреса, където могат и на кръст да ги разпънат. Затова вместо да одобряват лекарствата за продажба, те си правят безкрайни проучвания и изчакват, понякога прекалено дълго. Известна предпазливост, и то голяма, несъмнено е необходима, но прекалената предпазливост може да има неблагоприятни последици, да забави развитието на медицината, лишавайки лекари, болници и пациенти от нови форми на лечение и друга помощ, които са им крайно необходими.
След като мъките на Гидиън Мейс най-после свършиха и бе обявена почивка, Силия изпита известно облекчение. Под влияние на изпитаното по-рано съчувствие, тя стана и отиде при представителя на УХЛ.
— Доктор Мейс, аз съм Силия Джордан от „Фелдинг-Рот“. Просто искам само да ви кажа…
Тя спря слисана, втрещена. Щом спомена името „Фелдинг-Рот“, лицето на Мейс се изкриви от неистова, зверска омраза, каквато Силия не бе виждала през целия си живот. С искрящи очи и стиснати зъби той изсъска:
— Настрана от мен! Чувате ли? Вече никога, никога не се приближавайте до мен!
Преди Силия да се окопити и да отговори, Мейс се обърна и се отдалечи.
Куентин, който бе наблизо, полюбопитства:
— Това пък какво беше?
Потресена, тя отговори:
— Не знам. Всичко стана, щом споменах името на компанията. Сякаш обезумя, като го чу.
— Тъй ли? — Адвокатът вдигна рамене. — Доктор Мейс не обича производителите на монтаин. Това е логично.
— Не, има нещо друго. Сигурна съм.
— На ваше място никак не бих се вълнувал.
И все пак тази яростна омраза продължи да тормози и озадачава Силия до вечерта.
Винсънт Лорд остана във Вашингтон още един ден и Силия поиска да й даде обяснение за свидетелските си показания миналия ден. Разговаряха в нейния хотелски апартамент. Тя направо го обвини, че лъже, и запита:
— Защо?
За нейна изненада директорът на научните изследвания потвърди с разкаяние в гласа:
— Да, права сте. Съжалявам. Бях нервен.
— Не изглеждахте нервен.
— Не е необходимо да се показва, но всички тези въпроси ме потиснаха. Чудех се какво е известно на тоя Ърбах?
— Какво би могло да му е известно?
Лорд се колебаеше, търсеше отговор.
— Предполагам, че нищо повече от онова, което знаем всички. Както и да е, струва ми се, отговорих тъй, че въпросите да свършат по-бързо и да си изляза.
Обяснението не удовлетвори Силия.
— Защо вие ще трябва да излизате по-рано от останалите? Вярно, за всекиго е неприятно, включително и за мен, и всички чувстваме за свой дълг да отговорим. Нищо незаконно обаче не е имало във връзка с монтаина — тя спря от една внезапна мисъл — или е имало?
— Не! Разбира се, не.
Отговорът му обаче закъсня с една секунда и беше сякаш прекалено категоричен.
Силия си спомни думите на Сам в един техен разговор: „Има нещо… нещо, което ти не знаеш.“
Тя го погледна изпитателно:
— Винс, има ли нещо, дори и най-незначително, за монтаина и „Фелдинг-Рот“, което не ми е казано?
— Кълна ви се — нищо! Какво може да има?
Той пак лъжеше. Силия го чувстваше. Също така бе убедена, че каквато и да е била тайната на Сам, тя не е умряла с него и че Лорд я знае.
За момента обаче не можеше да направи нищо повече.
Подкомисията заседава четири дни за изслушване на свидетелски показания. Като свидетели се явиха и двама лекари-невролози, преглеждали бебета, пострадали от монтаина. Един от тях бе посетил болници в, Европа, за да изучава такива случаи, и показа диапозитиви на засегнати деца.
На пръв поглед нищо не издаваше, че те не са нормални. Повечето от тях обаче лежаха и специалистът обясни:
— И за най-малкото движение им е необходима помощ. Освен това през зародишния период са получили сериозни мозъчни увреждания.
Някои детски личица бяха красиви. Едно от пострадалите деца, по-голямо от другите, бе момченце на две години. Подкрепяно от скрита зад гърба му ръка, то гледаше във фотокамерата като че ли с одухотворени очи, но с безизразно лице.