Выбрать главу

— Това дете никога не ще мисли като вас и мен и почти сигурно няма да съзнава какво става около него — каза неврологът пред смълчаните зрители.

На Силия й се стори, че това детско лице прилича много на Брус като бебе, преди шестнайсет години. Да, Брус, който преди няколко дни им бе писал от „Уилямс Колидж“, където учеше тази година:

„Мили мамо и татко,

Колежът е знаменит! Тук много ми харесва. Най-доволен съм, че от всеки студент искат да мисли, да мисли и да мисли…“

Добре че намалиха осветлението, помисли Силия и разбра, че и други попиват сълзите от очите си.

Когато лекарят завърши изложението си, гласът на сенатор Донахю издаваше известно смущение. Да, мислеше Силия, въпреки неговото важничене и политиканстване той също се вълнува от човешките трагедии.

Но това незначително размекване на Донахю явно бе изчезнало на четвъртия, последен ден от работата на подкомисията, когато Силия бе повторно повикана за показания. Даже в репликите към сътрудниците си сенаторът беше нервен и раздразнителен. Преди да дадат думата на Силия, Куентин й прошепна:

— Бъдете внимателна. По гласа на Донахю ми се струва, че нашият големец е обядвал нещо, което не му е понесло.

Съветникът Ърбах започна да я разпитва по повод на другите показания, свързани с нейното.

Когато поиска тя да вземе отношение по твърдението на Винсънт Лорд, че би отложил пускането на монтаина, ако той носеше отговорност, Силия обясни:

— След това разговаряхме с доктор Лорд. Онова, което аз си спомням, се различава от неговите показания, но не виждам смисъл да ги оспорвам, тъй че нека да останат в сила.

Във връзка с нейното посещение в централата на „Граждани за безопасна медицина“ Силия каза:

— Има различия в тълкуването на фактите. Аз отидох да видя доктор Стейвли импулсивно и с приятелски намерения, убедена, че можем да научим нещо една от друга. Това не се постигна.

Ърбах запита:

— Отидохте там, за да говорите за монтаина ли?

— Не специално.

— Но обсъждахте този въпрос, нали?

— Да.

— Имахте ли намерение да убедите доктор Стейвли и „Граждани за безопасна медицина“ да прекратят или да ограничат кампанията си за отмяна на даденото от УХЛ разрешение за монтаин?

— Не. Никога не съм имала такава цел.

— Беше ли вашето посещение официално, от името на вашата компания?

— Не. Всъщност никой друг от „Фелдинг-Рот“ не знаеше за решението ми да посетя доктор Стейвли.

Донахю, седнал до Ърбах, изглеждаше недоволен.

— Това верни отговори ли са, госпожо Джордан? — запита той.

— Всички мои отговори са верни — каза тя и засегната добави: — Желаете ли да бъда подложена на детектора на лъжата?

Донахю се намръщи:

— Тук не сте на съдебно дело.

— Извинете, сенаторе, не съм забелязала.

Със сърдит поглед той даде знак на Ърбах да продължи разпита.

Съветникът се насочи към Доктрината „Фелдинг-Рот“.

— Чухте ли, че доктор Стейвли охарактеризира документа като „безсрамно средство за стимулиране на търговията“? — запита той. — Съгласна ли сте с подобна оценка?

— Не, разбира се. Доктрината няма друга освен ясно обявената цел да очертае бъдещата политика на компанията.

— А, да. Убедена ли сте в такъв случай, че тя изобщо няма да има благоприятно отражение върху стимулиране на продажбите на лекарствени средства?

Силия усети, че й се готви клопка, и реши да бъде предпазлива.

— Не съм казвала подобно нещо. Но ако има и такава стойност като един откровен документ, първоначално не сме имали подобно намерение.

Донахю не можеше да си намери място от яд. Ърбах се обърна към него:

— Сенаторе?

Изглежда председателят на подкомисията се колебаеше дали да се намеси. После каза кисело:

— Всичко се свежда до тълкуването, нали? Дали да вярваме на един всеотдаен и самоотвержен човек като доктор Стейвли, или на представителка на една толкова жадна за печалби промишленост, която убива или осакатява хората с препарати, макар че те не са безопасни и това й е добре известно?

Откъм публиката се дочуха възклицания. Дори сътрудниците на Донахю се смутиха, чувствайки, че шефът им е отишъл твърде далеч.

Изоставяйки всякакво благоразумие, Силия злъчно запита:

— Този въпрос към мен ли е отправен, сенаторе, или е всъщност съвсем предубедено, необосновано твърдение, показващо, че сегашното разследване е шарада, решението на която е било известно още преди да влезем в тази зала?

Донахю насочи пръст към Силия със същия маниер, както се беше заканвал на Мейс:

— Искам да предупредя свидетелката, че тук при нас се предвиждат санкции за закононарушение, наречено неуважение към Конгреса!