Силия не беше се виждала с вашингтонския адвокат от последния ден на сенатското разследване. Сега той идваше, за да обсъди с нея още предложения за извънсъдебни спогодби по претенции, свързани с монтаина.
Тя помоли секретарката да го покани.
Куентин й се стори уморен и унил още когато се поздравиха и тя побърза да го покани да седне.
— Тъкмо си тръгвах, господин Куентин — каза Хамънд и посочи изрезките от вестници. — Наслаждавахме се на трофеите от победите.
Това сякаш не направи впечатление на Куентин.
— Така ли ги наричате? — запита той.
— Естествено — отговори изненадан шефът на рекламата. — Не сте ли съгласен?
Адвокатът отбеляза с кисела гримаса:
— Ако мислите така, и двамата сте късогледи.
Силия наруши последвалото мълчание:
— Добре, господин Куентин. Вие имате някакви съображения, нека да ги чуем.
— Всичко това — той посочи изрезките, — а също и предаванията по телевизията са само временно опиянение. След няколко седмици всичко ще се забрави. Този шум вече няма да има никакво значение.
— А какво ще има значение? — запита Хамънд.
— Ще има значение, че вашата компания и лично вие, Силия, сте си спечелили страхотен враг. Аз познавам Донахю. Вие го изкарахте направо глупак. И което е по-лошо — направихте това на негова територия, в Сената, и на всичкото отгоре пред очите на милиони хора. Той никога няма да ви прости. Никога. Ако някой ден му се отдаде възможност да навреди на „Фелдинг-Рот“ или на вас, Силия, ще го направи с голямо удоволствие. Дори ще търси такава възможност — един сенатор на Съединените щати, както ви казах преди време, има доста власт в ръцете си.
Силия почувства, че я облива студен душ. Тя разбираше, че Куентин е прав.
— В такъв случай какво предлагате?
Адвокатът вдигна рамене.
— За момента — нищо. А занапред да бъдете колкото е възможно по-предпазлива. Не допускайте вие или „Фелдинг-Рот“ да стигнете до положение, в което сенатор Донахю би могъл да ви напакости.
15
— Що за човек е госпожа Джордан? — запита Ивон.
Мартин се позамисли, преди да отговори.
— Привлекателна. Силен характер. Интелигентна. Изключително добра в работата си. Пряма и честна, с открити и ясни отношения към хората.
— Вече се притеснявам от срещата си с нея.
Той се засмя:
— Излишно се безпокоиш. Сигурен съм, че ще си допаднете.
Беше петък вечер през юли. Двамата разговаряха в дома на Мартин в Харлоу, където Ивон се бе пренесла преди една година. Тя реши, че плащането на наем за гарсониерата й е съвсем излишен разход.
Из цялата дневна бяха пръснати книги и записки — Ивон се готвеше за изпити, до които оставаха още шест месеца. От една година и половина по настояване на Мартин се бе нагърбила с тази тежка задача. Двамата се надяваха, че тя ще успее да влезе във ветеринарния факултет.
Подготовката й вървеше добре. Беше се заела с голямо желание и сега преживяваше най-щастливите си дни. Радостта й бе завладяла цялата къща, а и Мартин се радваше заедно с нея. През деня Ивон продължаваше да работи в изследователския институт на „Фелдинг-Рот“, а понякога вечер и винаги в съботите и неделите вземаше частни уроци. Верен на обещанието си, Мартин й помагаше и допълваше нейните теоретични занимания със своя практически опит.
Напредъкът на работата в института бе друг повод за радост. След опустошителното нападение на „Спасение животните“, натрупването на нови данни вървеше много по-бързо от очакванията. Всичко бе изцяло възстановено, а освен това работата по пептид 7 бе стигнала до готовност за директорски преглед.
С такава цел следващата сряда в Харлоу щяха да пристигнат Силия и още няколко души от Ню Джързи.
За момента обаче това беше на заден план. Мартин от няколко минути четеше със сбърчени вежди един учебник — Принципи на органичната химия от Мърей.
— Преработен е в сравнение с този, по който четох за моята дисертация. Някои от новите допълнения са излишни. Учиш го, но после няма да ти потрябва.
— За ония систематични наименования на химическите съединения ли говориш? — полюбопитства Ивон.
— За тях, разбира се.
Женевската система на химическите съединения бе съставена от Международния съюз за теоретична и приложна химия, известен под съкращението IUPAC, произнасяно ЮПАК. Целта беше наименованието на всяко химическо съединение да отразява неговата структура. Тъй изооктанът се превърна в 2,2,4-триметилпентан, винената киселина — обикновеният оцет — в етанова киселина, а глицеринът в пропан–1,1,3-триол. За съжаление химиците рядко използваха наименованията на ЮПАК, макар че изпитните комисии изискваха от студентите да ги знаят. Ивон учеше новите наименования заради изпита, а старите — за бъдещата си работа в лабораторията.