След закриване на заседанието Силия излезе първа, изпратена с приятелски ръкостискания и усмивки.
След около седмица, вече изпълнила възложените задачи, тя разбра от Сам Хоторн, че скоро ще започнат изпитанията на талидомид в двата старчески дома.
За момента с това сякаш бе сложен край на един малък инцидент.
Въпреки че бяха претрупани с работа, Андрю и Силия намираха време да оглеждат обявени за продажба къщи. Силия откри и хареса една в „Конвънт Стейшън“ — предградие на Мористаун, където сградите се губеха в просторни поляни и много дървета. Тя се обади на Андрю и не пропусна да подчертае, че къщата е на около три километра от кабинета му и още по-близо до болница „Сейнт Бийдс“.
— Това е важно, защото не искам да шофираш дълго, особено когато имаш нощни посещения и си уморен-настоя Силия.
В дните, когато Силия трябваше да ходи в централата на „Фелдинг-Рот“ това щеше да й коства около 15 км с обществения транспорт, но тъй като повечето от деловите й посещения бяха в други райони на Ню Джързи, всъщност разстоянието нямаше особено значение за нея.
Щом видя голямата занемарена дървена къща в колониален стил, Андрю остана като гръмнат.
— Силия, този рухнал хамбар не е за нас — запротестира той. — Дори някак да го постегнем, работа, която ми изглежда непосилна, какво ще правим с петте спални?
Тя търпеливо обясни:
— Една за нас, по една за всяко от децата, а след като се родят, ще има нужда от жена в къщи — значи една за нея. Петата стая ще бъде за гости. От време на време при нас ще идва мама. А може би и твоята майка ще ни гостува.
Силия предложи и „една работна стая на партера, която ще ползваме и двамата заедно, когато съм взела да довършвам някои неща в къщи“.
Въпреки че бе далеч от подобно непрактично решение за къщата, Андрю се засмя:
— Ти, разбира се, мислиш в бъдеще време!
— Мисля, че нито един от двама ни не желае да прекъсва работа през няколко години и да се занимава с досадна смяна на къщата, понеже имаме нужда да се разширим, а не сме предвидили по-голяма площ — възрази Силия.
Тя огледа потъналия в паяжини и мръсотия долен етаж, където се бяха озовали през един януарски неделен следобед. Бледата слънчева светлина едва проникваше през зацапаните прозорци.
— Тая къща иска чистене, боядисване и подреждане, но може да стане хубава, наистина дом, който няма да ни се иска да напуснем, освен по принуда.
— И аз я напускам в момента, понеже тя се нуждае само от един булдозер — отвърна Андрю.
И с изненадваща невъздържаност добави:
— Права си за много неща, но този път — не!
Силия не изглеждаше разубедена. Тя прегърна Андрю и се изправи на пръсти да го целуне.
— Продължавам да мисля, че съм права. Като се приберем, ще поговорим.
Късно същата вечер Андрю неохотно се предаде и на следващия ден Силия сключи договор за покупка на къщата на изгодна цена и уреди ипотека. Първоначалната вноска в брой не създаде затруднения. Двамата бяха спестявали през последните години, а и сега общият им доход не бе малък.
Те се настаниха в новия дом към края на април и почти веднага Андрю призна, че не е бил прав.
— Вече ми харесва — още на първия ден каза той. — Дори мога да я заобичам.
Ремонтът им бе излязъл по-малко, отколкото се очакваше, а резултатите бяха добри, даже чудесни.
Настъпваха щастливи дни за двамата, особено при мисълта, че Силия е вече бременна в петия месец.
6
Първото им дете се роди, както той обичаше да казва на колегите си от болницата, „точно според графика на Силия“.
Бебето, здраво момиченце, три кила и четиристотин грама, се появи на бял свят през август 1958 година, девет месеца и една седмица след сватбата им. То бе спокойно, почти не плачеше. Кръстиха го Лайза.
През периода на бременността Силия бе категорична по отношение на процедурите при раждането и това доведе още в самото начало до търкания с нейния гинеколог доктор Пол Кийтинг, колега на Андрю в болницата. Суетен мъж на средна възраст, склонен към бомбастични изрази, той веднъж му каза:
— Жена ти наистина е невъзможна!
— Разбирам какво искаш да кажеш, но това прави живота ни интересен — съчувствено му отвърна Андрю. — Странното е, че невъзможното за някои хора, за Силия става възможно.
Няколко дни преди този разговор Силия бе заявила на доктор Кийтинг:
— Изучавам методите за естествено раждане и вече правя съответните упражнения.
А щом гинекологът се усмихна снизходително, тя добави:
— Искам да участвам активно в раждането и да бъда в пълно съзнание. С една дума — никаква упойка! И не желая епизиотомия.