Сведенията бяха изпратени от доктор Яминър, лекар в град Феникс, щат Аризона. Лорд не го познаваше лично, макар че бе чувал името му и имаше бегла представа от неговата работа.
Яминър бе интернист с дългогодишна частна практика и имаше стаж в две болници като щатен лекар. Както мнозина свои колеги, той бе включен в програмата за изпитанията на хексин W върху група пациенти — в случая сто души. Необходимо бе да се вземе предварителното съгласие на пациентите — но това рядко представляваше някаква трудност.
С него бе сключено обичайното споразумение, към което прибягваха фармацевтичните компании при необходимост от широка практическа проверка на нови лекарствени средства. Той и преди бе извършвал подобни услуги на „Фелдинг-Рот“ и на други лекарствени фирми.
Лекарите обичаха подобни договори поне по две причини. Някои проявяваха голям интерес към изследователската страна на задачата, а значителното парично възнаграждение удовлетворяваше всички.
За сравнително малко извънреден труд в продължение на няколко месеца лекарят получаваше между петстотин и хиляда долара за наблюдение на един пациент. Точният размер на сумата зависеше от компанията-възложител и от значението на самото лекарство. За изследванията на хексин W Яминър бе получил осемдесет и пет хиляди долара. Почти цялата сума бе чиста печалба, защото разходите му бяха незначителни.
Но тази система имаше една слабост.
Поради съблазнителния характер на споразумението някои лекари се изкушаваха да поемат повече работа, отколкото им позволяваха възможностите. Неминуемо се налагаше да прибягват до „късата процедура“ и — изненадващо често — до фалшифициране на данни.
С една дума — измама.
Винсънт Лорд бе сигурен, че сведенията на доктор Яминър за действието на хексин W са точно такива.
Имаше две възможни обяснения на случая. Или Яминър не си бе направил труда да изследва посочените от него пациенти, или вероятно повечето от тези сто души съществуват само в неговото въображение. Той е измислил и пациентите, и показаните от тях „резултати“.
С богатия си опит доктор Лорд бе склонен да приеме втората хипотеза.
Как всъщност успя да открие, че сведенията са фалшиви?
Доктор Яминър бе съставил отчетите си набързо и небрежно. Първото нещо, което събуди подозренията на Лорд, бе, че болничните формуляри от различни дати бяха попълнени с един и същ почерк. Обикновено те се различават не само по почерка, но и по използваната писалка. Дори ако лекарят използуваше същата химикалка, написаното с нея в различните дни много рядко можеше да е напълно идентично.
Тези факти сами по себе си нямаха решаващо значение. Би могло да се приеме, че Яминър води предварителни бележки и после търпеливо ги преписва на чисто. Но това изглеждаше твърде неправдоподобно за един толкова зает лекар. Това накара Лорд да търси нови улики.
И ги намери.
На пациентите, които вземаха експерименталните таблетки, се проверяваше реакцията на урината за киселинност или алкалност. Обикновено резултатът се движеше между рН5 и рН8. Измерванията обаче се извършваха ежедневно и показанията обикновено варираха, тоест ако във вторник е било рН4, не можеше да се очаква, че на другия ден показанието при същия пациент ще бъде отново рН4. С други думи вероятността един и същи болен да има еднакви показания в пет последователни дни бе едно към четири. Незначителен шанс.
Въпреки това сведенията на доктор Яминър за анализа на урината на пациентите му бяха идентични за всеки следващ ден. Още по-невероятно, ако ставаше дума за един и същи пациент. И невъзможно за петнайсет болни, чиито резултати Лорд бе съпоставил.
За да бъде съвсем сигурен, той взе от материалите на доктор Яминър сведения за други петнайсет пациенти и сравни резултатите от изследванията на кръвта. Отново имаше неестествено повторение на едни и същи числа.
Излишно бе да продължава по-нататък. Всеки лекар, натоварен да разследва случая, щеше да приеме вече направените разкрития като свидетелства за фалшификация и по-конкретно — за престъпна измама.
Потискайки кипящия си гняв, Лорд проклинаше доктор Яминър.
Общият отчет на въпросния интернист създаваше впечатление че хексин W е изключително добър препарат. От това нямаше никаква нужда. При всички случаи лекарството щеше да бъде утвърдено като добро, за което говореха и прегледаните от Лорд отчети на други лекари.
Беше му напълно ясно как следва да постъпи.
Трябваше незабавно да съобщи на УХЛ, разкривайки цялата истина. А после срещу доктор Яминър щеше да се образува следствие и почти сигурно — да се подведе под съдебна отговорност. Подобно нещо бе ставало и с други лекари, някои от които отиваха и в затвора. Ако съдът намереше доктор Яминър за виновен, го очакваше същата участ, а може би и лишаване от право да практикува професията си.