Лорд обаче имаше предвид и нещо друго.
Ако УХЛ отхвърлеше сведенията на доктор Яминър като неверни, всичко трябваше да започне отначало. За създаване на нова организация на работата и за извършване на изпитанията се изискваше още една година и с толкова време щеше да се забави пускането на хексин W на пазара.
Винсънт Лорд изруга още веднъж Яминър за глупостта му и за поставената дилема.
Какво да прави?
Ако това се бе случило с лекарство, за което съществуваха съмнения, си каза Лорд, нямаше изобщо да се колебае. Щеше да хвърли Яминър на вълците от УХЛ и да си предложи услугите да свидетелства на съдебния процес против него.
Но за хексин W нямаше никакви колебания. С или без измамния отчет, то ще бъде полезно, сполучливо лекарство.
Тогава защо неверните сведения да не отидат при верните? Беше сто на сто сигурен, че нито един от УХЛ нямаше да ги забележи. Огромният обем данни и приложения към молбата почти изключваха тази възможност. Дори ако отчетите на Яминър попаднеха пред очите на някои от рецензентите на представените в УХЛ документи, нямаше опасност измамата да бъде разкрита. Никой от тях не притежаваше способността на Лорд светкавично да забелязва нередностите.
Той предпочиташе изобщо да изхвърли отчета на Яминър, но бе невъзможно. Името му фигурираше във вече изпратените на УХЛ материали.
Никак не му харесваше идеята Яминър да се измъкне безнаказано, но като че ли нямаше друг изход.
И така… добре! Да заминава по реда си. Лорд парафира отчета на Яминър и го сложи в купа при другите, които вече бе прегледал.
Директорът на научните изследвания обаче се зарече в никакъв случай да не допуска този мошеник да върши работа за „Фелдинг-Рот“. В документацията на дирекцията имаше досие за Яминър. Лорд го намери и натъпка там собствените си работни бележки и листовете, които бе използвал, за да съпостави данните и да разкрие измамата. Ако някога му потрябват, ще знае къде да ги намери.
Предвижданията на Лорд се оказаха верни.
Молбата бе внесена и в съвсем кратък срок получи одобрение.
Само едно нещо, макар и за кратко, разтревожи Винсънт Лорд. Доктор Гидиън Мейс бе станал заместник-директор на Националния център за лекарства и биология при УХЛ във Вашингтон — предишното Бюро за лекарствени средства. В сравнение с преди, Мейс определено се беше оправил — непоколебим въздържател, щастлив съпруг, уважаван колега. Очевидно неприятностите по време на заседанията на сенатската комисия не му бяха попречили на кариерата. Всъщност скоро след това го повишиха.
До ушите на Винсънт Лорд стигна, че Мейс, макар да нямаше пряко отношение, се интересува от молбата за хексин W, както и от всичко друго, идващо от „Фелдинг-Рот“. Безсъмнено той още имаше зъб на компанията и очакваше удобен момент, за да си отмъсти.
От този негов интерес обаче не произтече нищо неприятно и когато УХЛ даде разрешение за продажбата на хексин W, безпокойството на Лорд се изпари.
Както и с пептид 7, бе решено търговското име на новия препарат да остане хексин W.
— Леко се изговаря и ще изглежда добре като надпис на опаковката — каза Силия, когато настъпи моментът за решаване на въпроса.
Бил Инграм се съгласи и добави:
— Да се надяваме, че ще ни донесе същия късмет, какъвто имахме с пептид 7.
Независимо от това, дали късметът има някакво значение, хексин W веднага пожъна успехи. Лекарите, включително и някои от авторитетните академични болници, го приветстваха като свидетелство за сериозен напредък в медицината, което предоставя нови възможности за лечение на тежки заболявания. Медицинските списания поместиха ласкави отзиви за лекарството и за Винсънт Лорд.
Много лекари с частна практика започнаха да предписват хексин W. Между тях бе и Андрю, който сподели със Силия:
— Май улучихте в десетката! Този удар може да се сравни според мен с някогашния успех на лотромицина.
Тъй като лекарите все повече и повече говореха помежду си за лекарството, а пациентите изразяваха благодарност, че е облекчил страданията им, хексин W започна да се търси от много хора и продажбата му рязко се увеличи.
Други фармацевтични компании, които отначало проявяваха голяма предпазливост, започнаха да използват хексин W по лиценз като съставка на собствените си препарати, за да осигурят безопасността им. Някои разработени в миналото лекарствени средства, които изобщо не бяха видели бял свят поради високата си токсичност, бяха подложени на изпитания при добавка на хексин W.