— Има ли новини от Алекс Стоу за комбинацията на техния артриго с хексин W.
— Клиничните им изпитания изглежда дават добри резултати. Нещата се развиват задоволително.
— Има ли отрицателни отзиви за хексин W? Такива материали не са се появявали на бюрото ми.
— Не съм ви изпращал нито един, понеже няма нищо съществено за отбелязване. Нищо съществено, което да е пряко свързано с хексин W — отговори Лорд.
Умът на Силия, свикнал напоследък на потока от добри новини, вече бе насочен към друг въпрос и усуканата уговорка в последните думи на Лорд се изплъзна от вниманието й. По-късно тя щеше да си спомни това със съжаление и да се упреква за своя пропуск.
Защото директорът на научните изследвания, с характерния си маниер, възприет много преди Силия да се запознае с него, не бе казал цялата истина.
19
Лошата вест се промъкна безшумно. И даже не смъкна измамливо-делничната си маска. След време на Силия й се струваше, че съдбата бе влязла на пръсти, отначало незабелязана, препасала някаква съвсем изтъркана ножница, от която после измъкна огнен меч.
Всичко започна с едно телефонно обаждане, когато Силия отсъстваше от кабинета си. Щом се върна, тя намери между другите бележки и една от господин Александър Стоу, който помолил да му телефонира. По нищо не личеше, че я търси спешно и Силия се залови с текущата си работа.
Бе минал около един час, когато помоли да я свържат със Стоу и след минута секретарката съобщи, че той е на телефона.
Силия натисна едно копче и започна разговора:
— Здравей, Алекс. Тази сутрин си мислех за теб и се чудех как ли върви програмата артриго-хексин W.
Последва мълчание, прекъсна го изненаданият глас на Александър Стоу:
— Ние анулирахме контракта си с вас преди четири дни, Силия! Не си ли разбрала?
Сега бе неин ред да се изненада:
— Не, не съм. Сигурен ли си, че ако си наредил някому да го анулира, той е направил необходимото?
— Лично аз уредих този въпрос — отвърна все още озадачен Стоу. — Говорих директно с Винс Лорд. И днес, осъзнавайки, че не съм ти казал, реших, че поне от учтивост би трябвало да ти се обадя. Затова те потърсих.
Огорчена, че научава нещо, което би трябвало да знае предварително, Силия смънка:
— Ще трябва да поговоря с Винс.
Тя позамълча и запита:
— Каква е причината за анулирането?
— Ами… откровено казано, безпокоят ме смъртните случаи от инфекции. Пострадаха двама от нашите пациенти, които наблюдаваме. Още не може да се докаже определено, че причината е в артриго или хексин W, но положението е много мъгляво. Затуй решихме да не продължаваме, особено с оглед на другите смъртни случаи.
Силия се ужаси. За пръв път през целия разговор усети тръпки. Внезапно я обзе предчувствие, че й предстои да разбере нещо, което никак не би желала да чуе.
— Какви други смъртни случаи?
Този път мълчанието бе по-дълго.
— Искаш да кажеш, че не знаеш и за тях ли? Тя нетърпеливо отговори:
— Ако знаех, Алекс, нямаше да те питам!
— Фактически имаме сведения за четири случая, но не разполагаме с подробности, освен че пациентите са вземали хексин W и са починали от различни инфекции — Стоу поспря и продължи със спокоен сериозен глас: — Силия, искам да ти предложа нещо, но не смятай, моля те, че се натрапвам. Всъщност става дума за интересите на твоята компания. Мисля, че трябва да разговаряш с доктор Лорд.
— Да, и аз мисля така.
— Винс знае за тези инциденти, за другите и за нашите, понеже сме ги обсъждали с него. Той сигурно има подробни данни, за да може да уведоми УХЛ — още един миг на колебливо мълчание — Надявам се, в интерес на всеки от твоите хора, че е съобщено в УХЛ.
— Алекс, изглежда ми липсва важна информация, която ще поискам веднага. Много съм ти признателна, че се обади. Струва ми се, няма смисъл да говорим повече.
— Съгласен — потвърди Стоу. — Но моля те, обади ми се, ако ти трябва друга информация, или пък ако мога да ти бъда полезен с нещо. А, и всъщност целта на моето обаждане бе да изразя искреното си съжаление, че се наложи да анулираме договора. Вярвам, че друг път ще имаме възможност да работим заедно.
Силия отговори механично, защото мисълта й вече бе насочена към онова, което предстоеше да направи:
— Благодаря, Алекс. Аз също вярвам.
Тя прекъсна линията с едно копче и посегна към друго, за да се свърже с Винсънт Лорд, но промени решението си. Щеше да отиде при него лично. Сега.