Първото съобщение за смъртен случай при пациент, лекуван с хексин W, постъпи в централата на „Фелдинг-Рот“ два месеца след пускането на препарата в продажба. Както обикновено то отиде при доктор Лорд, който го остави без последствие, още щом го прочете.
Писмото бе от един лекар в Тампа, Флорида. Съобщаваше се, че починалият бил вземал хексин W заедно с друго лекарство, а причината за смъртта била треска и инфекция. Лорд прецени, че инцидентът не би могъл да има никаква връзка с хексин W и захвърли писмото. По-късно този ден обаче, вместо да изпрати писмото за завеждане по установения ред, той го сложи в папка и я заключи в едно от чекмеджетата на бюрото си.
Второто сведение се получи след две седмици. Бе изпратено от търговски пътник на „Фелдинг-Рот“, разговарял с един лекар в Саутфийлд, Мичиган. Представителят на компанията много съвестно бе записал всичко, което бе успял да узнае.
Сведенията за странични явления на лекарствените средства, включително и за неблагоприятни резултати, постъпваха във фармацевтичните компании по разни пътища. Понякога лекарите директно пишеха на фирмата. В други случаи болниците съобщаваха по установения ред. Фармацевти изпращаха веднага информация, ако са научили нещо от клиенти. Понякога се обаждаха и самите пациенти. Също така търговските пътници бяха инструктирани да съобщават всичко, което са научили за действието на препарата, колкото и незначително да им се струваше.
Съобщения за странични явления на лекарства се събираха от фармацевтичните компании, които в края на всяко тримесечие ги изпращаха със съответен доклад в УХЛ. Това се изискваше от тях по закон.
Те бяха длъжни също така за всяка по-сериозна реакция, особено при вземане на ново лекарство, писмено да съобщават на УХЛ с гриф „спешно“ в петнайсетдневен срок от получаване на известието. Това трябваше да се изпълни независимо от преценката, дали реакцията на болния се дължи на произведения от фирмата препарат, или на друга причина.
Писмото на търговския пътник от Саутфийлд, пак получено от Лорд, посочваше, че пациентът, който бе взимал хексин W и друго лекарство против артрит, бе починал от тежка форма на чернодробна инфекция. Предположението бе потвърдено от аутопсията.
Лорд отново реши, че причината не е хексин W и сложи писмото в папката при първото съобщение.
Мина месец и се получиха две писма от различни места, но в един и същи ден. Те съобщаваха за смъртта на двама души — мъж и жена, които вземали хексин W в комбинация с друго лекарство. Жената, която била в напреднала възраст, развила тежка бактериална инфекция на крака, който наранила в дома си. Кракът бил ампутиран по спешност, но инфекцията се разпространила бързо и довела до фатален край. Мъжът, който по начало бил в лошо здравословно състояние, починал от обща мозъчна инфекция.
Лорд се ядоса на двамата починали. Защо заради проклетите им болести, от които и без това щяха да си умрат, трябваше да се компрометира хексин W, въпреки че той явно не бе причина и за двата случая? Тъй или иначе натрупващите се съобщения се превръщаха в проблем. Също и в повод за безпокойство.
Директорът на научните изследвания вече знаеше, че не е спазил изискването на закона да се съобщи незабавно в УХЛ за предишните два случая. Сега бе изпаднал в абсурдно положение.
Ако изпратеше новите сведения в УХЛ, не можеше да пренебрегне старите, които обаче бяха забавени много след петнайсетдневен срок и щяха да уличат в нарушение на закона „Фелдинг-Рот“ и лично Винс Лорд. Всичко можеше да се очаква. В подсъзнанието му се спотайваше неприятната мисъл, че доктор Гидиън Мейс в УХЛ вероятно изчаква удобен момент, за да се нахвърли върху своята жертва.
Винсънт Лорд сложи и тези две съобщения в папката при другите. В края на краищата, рече си той, никой друг освен мен не знае общия брой на съобщенията. Всяко е получавано поотделно. Никой от подателите не знае за другите.
До деня, в който Александър Стоу му телефонира, за да прекрати контракта за хексин W, Лорд бе натрупал дванайсет съобщения и живееше в страх. Той разбра, и това засили тревогата му, че Стоу по някакъв начин е научил за четири от свързаните с хексин W смъртни случаи. Лорд не му каза, че фактическият брой е дванайсет плюс двата, които Стоу е установил директно, а сега за тях научи и Винс.
Понеже юридически не можеше да се пренебрегне онова, което му съобщаваше Стоу, известните смъртни случаи вече ставаха четиринайсет.
Петнайстото съобщение пристигна в деня, когато Стоу телефонира на Силия. Дотогава, макар и с неохота, Лорд не бе в състояние да заобикаля научните истини и стигна до принципно обяснение на повечето, дори за всичките смъртни случаи.