Преди няколко месеца на заседание в кабинета на Силия, свързано с планиране на продажбите, когато изказването му бе съпроводено с ръкопляскания, той бе описал ефекта на хексин W по следния начин:
„…прекратява генерирането на свободни радикали, така че левкоцитите — белите кръвни телца — не биват привличани към болното място на организма… Резултат — няма възпаление… болката изчезва“.
Всичко това бе вярно.
А по пътя на дедукцията и с помощта на извършени набързо експерименти стана ясно, че отклоняването на леквоцитите отслабва организма и го прави уязвим. При естествения процес, без намесата на лекарственото средство, левкоцитите, съсредоточени в болното място, унищожават чуждите тела — бактериите. Така белите кръвни телца осигуряват защита, макар че причиняват болка. Но при отсъствието им, което се постига чрез насищане на свободните радикали, бактериите и другите организми са в неудържим разцвет и причиняват тежки инфекции в различни части на тялото.
И смърт.
Въпреки необходимостта от доказателства, Винсънт Лорд не се съмняваше, че в последна сметка хексин W е причина за най-малко една дузина смъртни случаи, ако не и повече.
Той също така откри, за съжаление много късно, и затова без полза, че в програмата за клинични изпитания на хексин W е допусната грешка. Повечето от наблюдаваните пациенти бяха в болничен режим, при който опасността от инфекция е много по-малка. Всички инциденти, описани в сведенията от неговата папка, бяха станали извън болнични заведения, в домашни условия или в друга, неконтролирана среда, в която бактериите могат да се размножават…
До това заключение, потвърждаващо неговия провал, разбиващо мечтите му и засилващо отчаянието и страха му, Лорд стигна само няколко минути преди Силия да влезе в кабинета му.
Сега той бе убеден, че продажбата на хексин W трябва да се спре. Покрусен, разбираше вината си за затаяване на истината, престъпление, причинило смъртта на хора, които можеха да живеят и до момента. Над него надвисваше позор, съдебно преследване и може би затвор.
Мислите му, колкото и странно да беше, се върнаха двайсет и седем години назад… Шампейн Ърбана, университета в Илинойс, разговора в кабинета на декана, при когото бе отишъл да иска ускорена промоция, и който не уважи молбата му.
Тогава Лорд бе почувствал, че според декана, той, Винсънт Лорд, страда от някакъв недостатък на характера. Сега за пръв път, взирайки се в дълбоките пластове на своята душа, Винс се питаше: Дали деканът не е бил прав?
Влязла без предупреждение в кабинета на директора на научните изследвания, Силия затвори вратата след себе си и без да губи нито секунда запита:
— Защо не съм уведомена, че „Екстър енд Стоу“ са анулирали договора преди четири дни?
Стреснат от внезапното нахлуване, Лорд отговори със смущение:
— Щях да ви кажа. Не бях стигнал дотам.
— Колко време щеше да ви е необходимо, ако не бях ви запитала? — и без да чака отговор тя продължи: — Трябваше да науча от външни хора, че има неблагоприятни сведения за хексин W. Защо не са ми докладвани?
— Аз ги проучвах… Съпоставях ги — смънка неуверено той.
— Дайте да ги видя! Всичките. Веднага! — нареди тя.
Съзнавайки, че повече нищо не може да се скрива, Лорд извади връзка ключове и отключи чекмеджето на писалището си.
Силия го наблюдаваше и си спомняше как бе дошла тук преди седем години, за да види първоначалните, несигурни съобщения за монтаин. Тогава Лорд не желаеше да ги показва, но щом тя настоя, последва същата процедура със заключеното чекмедже. Тогава тя се бе изненадала, че документите не са в хранилището на деловодството, където могат да се ползват и от други служители.
Същият маниер на укриване.
Силия със съжаление осъзна, че не си е взела поука от предишния случай. Това бе причина за една организационна слабост в работата на „Фелдинг-Рот“, за която тя, в качеството си на президент, носеше отговорност.
Двойна отговорност — понеже знаеше склонността на Винсънт Лорд да премълчава лошите вести, да скрива онова, което не му харесва, а тя не бе направила нищо, за да не се повтори подобно поведение.
Лорд й подаде издута папка. Обемистият й вид шокира Силия. После, докато прелистваше и четеше пред безмълвния директор на научните изследвания, тя се ужаси. Петнайсет смъртни случая! И всеки от починалите бе взимал хексин W.
Накрая зададе неизбежния въпрос, въпреки че предварително знаеше отговора:
— Съобщено ли е на УХЛ за всички или поне за някои от тези случаи?
Лицето на Лорд се сгърчи, когато той каза: