Силия мълчеше. Какво можеше да каже? Само се питаше: Няма ли край на позора?
— Мисля, че това е всичко — добави Инграм — Освен…
— Освен какво?
— Ами… Доктор Мейс е настроен против нас. Спомням си, веднъж казахте, че нямате представа защо.
— Все още нямам.
— Мисля, че Винс знае защо. Инстинктивно го схващам. А пък наблюдавах и Винс. Сякаш изпада в ужас, щом се заговори за Мейс.
Тези думи накараха Силия да се замисли. После изведнъж свърза думите на Инграм с един разговор, който тя бе водила с Лорд по време на заседанието на сенатската подкомисия. Тя го бе обвинила, че лъже от свидетелската банка и…
Мигновено взе решение и настоя пред Инграм:
— Искам да го видя. Тук, при мен!
— Винс ли?
— Да. Кажи му, че е заповед. Да вземе първия самолет за насам и веднага да се яви при мен.
Те стояха един срещу друг, лице срещу лице. Силия и Винсънт Лорд.
Бяха в дневната на апартамента на семейство Джордан в Мейфеър.
Лорд изглеждаше уморен, по-стар от своите шейсет и една години. И напрегнат. Бе толковва отслабнал, че лицето му изглеждаше много по-изпито отпреди. Тиковете на лицевите мускули бяха зачестили.
Силия си спомни един случай от първите дни на работата й в компанията, като заместник-директор по търговската квалификация, когато често ходеше при Лорд за технически съвети. В стремежа си да прояви дружелюбност, тя бе предложила да си говорят на собствените имена, а той бе отвърнал неприятно изненадан: „И за двама ни би било по-добре никога да не забравяме разликата в положението, което заемаме с вас.“
Сега, мислеше тя, щеше да се вслуша в съвета му.
Силия хладно каза:
— Няма да се спирам на позорния случай с Яминър, доктор Лорд, само ще отбележа, че той е достатъчно основание компанията да прекрати отношенията си с вас и да ви остави да се защитавате самичък пред съда за всичко и на ваши разноски.
С победоносен блясък в очите, той отговори:
— Няма да можете, понеже и вие ще бъдете подсъдима.
— Ако реша, ще мога. А що се отнася до мерките за моята правна защита, не се безпокойте, това не е ваша грижа.
— Ако решите…? — той се озадачи.
— Няма да правя никакви признания. Разберете ме добре. Но ако компанията ще ви помага по отношение на вашата защита, аз държа да знам всичко!
— Всичко?
— Има нещо в миналото, което вие знаете, аз — не. Предполагам, че е свързано с доктор Мейс.
Те стояха прави. Лорд посочи към един стол.
— Мога ли да седна?
— Да.
Силия също седна.
— Наистина има нещо — потвърди той. — Но ще ви е неприятно да го чуете. А след като го чуете, ще съжалявате, че сте го научили.
— Аз чакам. Говорете.
Той й разказа.
Разказа й всичко; започна още от първия проблем с Гидиън Мейс в УХЛ, неговата дребнавост, обидите, големите неоснователни закъснения при одобряване на стейдпейс, в края на краищата едно добро, укрепващо организма лекарствено средство… После за усилията да открие неблагоприятни сведения за Мейс, довели до срещата на Лорд с Тони Редмънд, лаборант в УХЛ, в бара на хомосексуалистите в Джорджтаун… как бе купил от Редмънд документи, уличаващи Мейс в престъпление. Цена: две хиляди долара — разход, утвърден от Сам, който след това се съгласи документите да се съхраняват тайно, без да се дава информация на органите по спазване на законността, в резултат на което Сам и Лорд бяха станали съучастници в престъпление… И две години по-късно, когато забавяше одобрението на монтаина, решението, поддържано от Сам, да изнуди Мейс… как целта бе постигната, въпреки притеснението на доктор Мейс във връзка със съобщението за монтаина от Австралия и откровените му съмнения по отношение на препарата…
Ето това беше. Сега Силия знаеше всичко и както бе предсказал Лорд, съжаляваше, че го е научила. И все пак, трябваше да го знае, тъй като щеше да има значение за нейните бъдещи преценки и решения като президент на „Фелдинг-Рот“.
Много други неща също се изясниха. Отчаянието и вината на Сам, дълбоката и истинска причина за самоубийството му… Провалът на доктор Мейс на заседанието на сенатската подкомисия и нелепия му отговор на въпроса, защо е одобрил монтаина: „Просто не знам!“… Отношението на Мейс против „Фелдинг-Рот“ и против всички нейни начинания.
Силия мислеше — ако аз бях на мястото на Мейс, също щях да мразя „Фелдинг-Рот“.
И сега след като Силия вече знаеше печалната, угнетяваща истина, какво й предстоеше по-нататък? Съвестта й сочеше само един изход: да осведоми властите. Да го направи достояние на обществеността. Да каже истината. Нека всички засегнати да поемат риска — Винсънт Лорд, Гидиън Мейс, „Фелдинг-Рот“, тя самата.