А какво ще стане, ако тя се вслуша в съвестта си? Лорд и Мейс ще бъдат унищожени — мисъл, която не я вълнуваше. Но се вълнуваше от факта, че компанията ще се опозори и ще загине. Не само като една бездушна структура, а като общност на сътрудници — служители, ръководители, акционери, научни изследователи, които нямат нищо общо с Лорд. Вероятно само тя щеше да излезе добрата, но това бе най-маловажното в случая.
И в същата връзка възникваше въпросът:
Какво ще се постигне, ако тя разкриеше всичко пред общественото мнение? Отговор: След толкова време — нищо!
Затова тя се отказа да следва „гласа на съвестта“. Отказа се да занимава обществеността. Тя знаеше, без повече разсъждения, че също така ще замълчи, ще се присъедини към другите в корупцията. Друг избор нямаше.
Лорд също знаеше това. По тънките му устни пълзеше сянката на пестелива усмивка.
Тя го презираше. Мразеше го повече от всеки друг в живота си.
Той бе покварил себе си, Мейс и Сам. Сега бе покварил и нея.
Силия стана. Вбесена, неистово изкрещя:
— Махайте се от очите ми! Напуснете!
Той си отиде.
Андрю, който бе отишъл на посещение в една лондонска болница, се прибра един час след това.
Силия му каза:
— Случили са се неприятни неща. Трябва да се връщам веднага след приема за Мартин и Ивон. Това значи излитане вдругиден. Ако искаш да останеш още няколко дни…
— Ще се приберем заедно — отговори той и тихо добави: — Нека аз да се погрижа за пътуването. Виждам, че ти се е събрало много.
Андрю експедитивно уреди всичко. В четвъртък за полета с Конкорд нямаше места. Резервира две места в първа класа на Боинг 747 на „Бритиш Еъруейс“. Щяха да кацнат в Ню Йорк и да пристигнат в Мористаун в четвъртък следобед.
21
Ивон не вярваше на очите си. Наистина ли бе влязла в Бъкингамския дворец? Действително ли се намираше в Балната зала, седнала сред много други гости, чиито съпрузи или родители щяха да бъдат удостоени с почести? Вярно ли бе, че всички около нея очакваха с вълнение кралицата да влезе всеки миг? Или това бе сън?
Ако беше сън, той беше самата прелест! И то с музика, изпълнявана от гвардейския полкови оркестър на Колдстрийм Гардс, горе в галерията за музикантите. Звучеше радостната, трогателна мелодия „Рано една сутрин“.
Не, не сънуваше. Ето, тя съвсем ясно виждаше и чуваше всичко и много добре разбираше, че е дошла в двореца заедно със своя обичан Мартин, който чакаше в едно преддверие да го заведат до определеното място, щом започне церемонията. Той вече бе направил кратка репетиция под ръководството на церемониал майстора, един полковник в парадна униформа.
Изведнъж настъпи тишина, кратко раздвижване. Оркестърът спря по средата на мелодията. Като че ли всичко замръзна. Капелмайсторът с вдигната палка в ръка очакваше знак. И знакът бе даден — лакеи в ливреи отвориха двете крила на вратата и кралицата влезе.
Военните застанаха мирно. Всички гости се изправиха на крака. Палката на капелмайстора светкавично се спусна надолу. Приятно и силно прозвуча националният химн.
Нейно величество бе в тюркоазена рокля и се усмихваше. Тя се насочи към средата на залата. Почтително я следваха лорд-управителят на кралския двор и министърът на вътрешните работи. Двамата бяха в униформа. Започна официалното удостояване с титли. Оркестърът свиреше приглушено валс от Йохан Щраус. Всичко беше величествено, прецизно, без излишно суетене. Не се губеше нито секунда, но удостоените едва ли щяха да забравят тези мигове.
Ивон жадно поглъщаше и трупаше всяка подробност в паметта си.
Скоро дойде ред на Мартин, веднага след един кавалер на Ордена „Свети Михаил“ и „Свети Георги“, който имаше предимство по ранглистата. Както му бяха обяснили, Мартин влезе, направи три крачки, поклони се… отиде до подиума, постави дясното коляно върху него, с левия крак стъпи на пода… Кралицата взе сабята от ръцете на един флигел-адютант и леко докосна с нея едното и другото рамо на Мартин. Той стана… половин крачка надясно, една крачка напред… Докато стоеше изправен с леко наведена глава, тя постави около врата му златисточервена лента със златен медальон.
Кралицата разменяше по няколко думи с всеки награден. Според Ивон, на Мартин отдели повече време. После… три крачки назад, поклон… и той се изгуби от полезрението й.
След няколко минути Мартин тихо отиде при Ивон и седна на един стол до нея. Тя прошепна:
— Какво ти каза кралицата?