Заговори Андрю, обръщайки се към Мартин:
— Винаги съм мислил, че някой ден академичният свят отново ще те призове. Навярно ще станеш декан на някой колеж? Някъде четох, че има вакантни места.
— Има, но не са за мен — отвърна Мартин. — Още съм на четиридесет и шест, твърде млад за такъв пост. Може би като поостарея и посивея, като стана по-известен…
— Господи! — възкликна Силия. — Колко известност ти трябва още? Направи такъв голям научен пробив, получи признание от целия свят, дадоха ти титла!
— Кеймбридж е виждал много такива неща — усмихна се той. — Университетът трудно може да се впечатли. Не, аз ще работя по проекта за хематологични изследвания „Ню блъд скийм“.
Представлявало правителствена програма, обясни той. Щял да стане заместник-директор по научната част в една от няколкото най-нови области в науката. Заплатата на новия пост, както често се случва в академичния свят, не бе голяма — като начало някъде под десет хиляди английски лири годишно. Все пак семейство Пийт-Смит нямаше да страда от недостиг на пари, защото доходът на Мартин от пептид 7 бе доста съществен. И както сподели той, дори щял да отделя част от парите за допълване бюджета на бъдещата си научна дирекция.
Няколко месеца преди този разговор финансистите и адвокатите на „Фелдинг-Рот“ бяха подработили въпроса за възнаграждението на Мартин. Предложението им бе одобрено от Силия и по-късно — от дирекционния съвет.
Съгласно английското право — Закона за патентите от 1977 година, Мартин би могъл да подаде молба за решение на съда да му бъде изплатено възнаграждение за откриването на пептид 7. Но той не желаеше да се занимава със съда, дори за уреждане на приятелско споразумение. „Фелдинг-Рот“ имаше същото становище. Затова по взаимно съгласие в Бахамските острови бе учреден кредитен фонд от два милиона английски лири, от който Мартин щеше редовно да получава преводи. Фондът бе защитен с най-различни юридически „блиндажи и ровове“, тъй че английската данъчна система да не може, както се изрази Силия, „да заграби справедливата отплата за приноса на Мартин“.
Тази справедлива отплата, тъжно си мислеше тя, е помогнала за завръщането му в Кеймбридж. Силия обаче бе сигурна, че решението му няма нищо общо с парите, които щеше да получи за пептид 7.
Когато Мартин и Ивон си тръгваха, тя им каза:
— И двамата ще липсвате на „Фелдинг-Рот“, но вярвам, че ние четиримата ще си останем приятели завинаги.
И те си обещаха един на друг.
Преди Силия и Андрю да отпътуват, бе уреден окончателно и друг въпрос.
Няколко часа след като се бяха разделили с Мартин и Ивон, малко преди да си легнат, на вратата на апартамента им се почука. Беше Лилиан Хоторн. Досетил се, че тя иска да остане насаме със Силия, Андрю дискретно излезе от стаята.
— Радвам се, че ме накара да дойда с вас — каза Лилиан. — Може би забеляза, че прекарах много приятно.
— Да, забелязах — потвърди Силия. Тя се усмихна — Драго ми беше, че и Рао се забавлява добре.
— Двамата с него разбрахме, че се харесваме. Дори нещо повече — възрастната жена се поколеба. — Сигурно ще си помислиш, че съм постъпила неразумно, понеже всичко се случи съвсем набързо, а пък и на моята възраст…
— Нищо подобно! Аз мисля, че е време отново да си създадеш радости, Лилиан, и да се наслаждаваш на живота, както ти харесва, а ако това е с Рао Састри — чудесно!
— Радвам се, че разбираш нещата по този начин.
Точно затова идвам при теб. Искам да те помоля за една услуга.
— Ако мога, с удоволствие.
— Рао иска да дойде в Америка. Казва, че отдавна имал такова намерение. На мен ми се иска същото и ако би било възможно да постъпи на работа във „Фелдинг-Рот“…
Силия довърши изречението:
— Ще бъде хубаво и за двама ви.
— Нещо такова — усмихна се Лилиан.
— Сигурна съм, че в новите лаборатории по генетика може да се намери място за него. Всъщност можеш да му кажеш, че аз гарантирам това.
Лицето на Лилиан светна.
— Благодаря ти, Силия. Той ще бъде очарован от новината. Надяваше се именно на това. Рао знае, че няма качества за ръководител като Мартин. Сподели това с мен. Но е добър изследовател, на който ръководството може да се опира.
— Това ми е известно и улеснява нещата. Но дори и да имаше по-малко качества, пак щях да го назнача. Преди много години ти ми направи огромна услуга, мила Лилиан. В сравнение с нея, моята е микроскопична.
По-възрастната жена се засмя.
— Имаш предвид онази първа сутрин, когато се запознахме ли? Ти дойде у нас, млада, напориста, с надежда да ти помогна и да повлияя на Сам да станеш търговски пътник…
Лилиан млъкна, сякаш в гърлото й бе заседнала буца. Скъпи спомени нахлуха в душите на двете жени.