Рано на другата сутрин една лимузина закара Андрю и Силия на летище „Хийтроу“.
ЕПИЛОГ
Вече бяха прибрали луксозните прибори за обяд в първа класа на Боинг 747. Андрю след кратко отсъствие се върна на мястото си и каза на Силия:
— Докато бях там — той махна с ръка към тоалетните, — си мислех за колко много неща не си даваме сметка. Когато Линдберг прелетя за пръв път над Атлантика, а то не беше толкова отдавна, трябваше да седи на мястото си и да уринира в шише.
Силия се засмя.
— Радвам се че е настъпила такава голяма промяна-тя изпитателно изгледа съпруга си — Само това ли ще ми кажеш? Чувствам че се ражда някаква мъдрост…
— Позна. Мислех си за твоя бизнес, фармацевтиката. Дойдоха ми наум едно-две неща, които могат да ти подействат освежаващо.
— С удоволствие ще се възползвам, макар и малко, от тях.
— Хора като теб, притиснати от работата, понякога се вживяват толкова в проблемите си, струва ми се сегашният момент е точно такъв, че виждат само буреносните облаци и пропускат дъгата.
— Подсети ме за някоя дъга.
— Най-лесната работа. Ти ми донесе една, когато започна нашият съвместен живот. Лотромицина. Все още е на поста си. И продължава да е добро лекарство от деня, в който ме накара да го приложа за пръв път — ефикасен препарат, спасил не един живот, необходим за лекарската чанта. Естествено, вече никой не говори за лотромицина, той отдавна е влязъл в ежедневието. Прибави го обаче към създадените след него ценни препарати и ще се получи дълга редица — толкова много лекарствени средства след петдесетте години, че медицината просто претърпя една революция. Аз съм я изживял, тя стана пред очите ми. Андрю се позамисли и продължи:
— Седем години след Втората световна война, когато завърших медицина, в повечето случаи на пациентите си можехме да оказваме само известна подкрепа, а после да стоим настрана и да чакаме. Лекарите не разполагаха с оръжие срещу толкова много болести и положението наистина бе отчайващо. Сега е съвсем друго. Имаме цял арсенал от лекарства, и то благодарение на вашата фармацевтична промишленост.
— Музика гали ухото ми, говори, говори!
— Добре, да вземем хипертонията. Преди двайсет години имаше съвсем оскъдни средства за лечението й. И често не помагаха. В много случаи тя отнемаше живота на хората. Сега има неограничени и сигурни възможности за борба. Хипертоничните кризи са намалели наполовина и продължават да намаляват. Има ефикасни препарати за предотвратяване на сърдечни удари. Лекарствата избавиха хората от туберкулозата и язвата, облекчиха живота на диабетиците. Същото важи за всички останали клонове на медицината. Има чудесни препарати. Предписвам от тях всеки ден.
— Кажи ми някои от тях.
— Коргард, прокардия, индоцин, ориназе, торазин, тагамет, ласкикс, тофранил, апресолин, стейдпейс, мандол, преднизон, леводопа, цитоксан, изониазид, пептид 7 — изреди ги той като картечница и спря — Още искаш ли?
— Това стига. И какво имаш предвид?
— Имам предвид, че сполучливите, полезните лекарства са повече от провалените. За всеки провал, като например талидомид, селакрин, монтаин, орафлекс, бен-дектин и няколко други, критикувани по телевизията — в новините и в рубриката „60 минути“, могат да се посочат стотици сполуки, от които печелят не само фармацевтичните фирми. Най-много печелят хората, всички, които си възвръщат здравето и прогонват болестта, които удължават живота си и отдалечават смъртта.
Андрю се унесе в размисъл и после добави:
— Ако произнасях реч, нещо, което предполагам, че сега правя пред публика от един човек, бих казал, че вашата промишленост, обич моя, с всичките си грешки, въпреки критиките, е направила истинско благодеяние на човечеството.
— Спри дотук! — каза Силия. — Беше тъй хубаво, тъй истинско, че всяка нова дума би могла да го развали. Ти действително ме ободри — тя се усмихна. — Сега ще затворя очи и ще мисля.
И го направи.
След десетина минути се обърна към съпруга си:
— Андрю, скъпи, искам да ти кажа някои неща. Ти си бил много за мен, а сега си и мой изповедник. Първо, аз съм виновна за неблагополучията с хексин W. Да, в мен няма нито капка съмнение. Ако бях действала по-бързо, вероятно щяха да се избягнат няколко смъртни случая. Трябваше да поставя ребром някои въпроси, но не го направих. Не се вслушах в собствения си опит и приех някои неща на доверие. Главата ми се позавъртя, опияниха ме власт и успехи. Зашеметена от пептид 7, после хексин W, аз пропуснах очевидното. Нещо подобно сполетя Сам с монтаина. Сега вече го разбирам по-добре.