Едно събитие, което направи впечатление на Силия, бе започналата през декември поредица от заседания на сенатската подкомисия, председателствана от сенатора Естис Кифовър. Демократ от Тенеси с амбиции да стане президент на САЩ, в миналото той бе успял да привлече вниманието на обществеността в подкомисията по проблемите на престъпността. Сега с още по-голяма стръв сенаторът се бе насочил към фармацевтичната индустрия.
Повечето хора от този бранш възприеха Кифовър като досадна и не особено важна личност. Вашингтонското лоби на фармацевтичната индустрия бе силно и от работата на подкомисията не се очакваха някакви трайни резултати. Силия бе на друго мнение и го сподели само с Андрю.
Към края на годината тя се върна на работа като търговски пътник в нейния район на Ню Джързи. От болницата „Сейнт Бийдс“ й помогнаха да намери една възрастна медицинска сестра — пенсионерка, която идваше всеки ден у тях и се грижеше за Лайза. С присъщата си последователност Силия реши да провери как възрастната жена се справя с работата и излезе на разходка извън града заедно с Андрю. Когато се прибраха, остана много доволна от новата си помощница.
Майката на Силия, Милдред, понякога идваше на гости от Филаделфия и с радост помагаше и се занимаваше с внучката си, докато бавачката ходеше по работа в града.
Милдред и Андрю имаха чудесни отношения и постепенно Силия почувства по-голяма привързаност към майка си, нещо което рядко й се случваше в миналото. Една от причините вероятно бе, че Джанет, по-малката сестра на Силия, живееше много далеч — в Обединените арабски емирства, където съпругът й бе изпратен като геолог в една петролна компания.
Осигурили необходимата помощ и грижа за семейството и дома, Силия и Андрю можеха отново да се отдадат на работата си и то с удоволствие.
Едно нещо малко помрачи ежедневието на Андрю, макар че той не бе сигурен дали си заслужава да се безпокои. Отнасяше се за Ноа Таунсенд.
В няколко случая, които нямаха никаква връзка помежду си, старшият партньор на Андрю прояви признаци на емоционална нестабилност. След като поразмисли, Андрю реши, че би било по-точно, ако тя се нарече странно поведение. Озадачаваше го фактът, че всичко това бе чуждо на природата на зрелия, изпълнен с достойнство лекар, с когото работеше всеки ден.
Андрю бе свидетел на три епизода с Таунсенд.
Веднъж Ноа разговаряше в своя кабинет с Андрю и много се нервира, когато телефонът извъня. След като отговори рязко на позвъняването, той изтръгна телефонния кабел от стената, запрати апарата в отсрещния ъгъл и той се строши в един шкаф. После продъллжи да разговаря с партньора си, като че ли нищо не бе се случило.
На другия ден на писалището му имаше нов телефонен апарат. За съдбата на стария изобщо не стана дума.
Около шест седмици по-късно отиваха на работа с колата на Ноа. Изведнъж той, за ужас на Андрю, натисна до край педала на газта и колата полетя из улиците на Мористаун, поднасяйки на завоите и пресичайки на червено. Андрю му викна да кара по-бавно, но Таунсенд като че ли не чуваше. За техен невероятен късмет не им се случи нищо — автомобилът профуча в паркинга на болницата и спря с остро изсвирване на гумите. Ноа отвърна на протеста на Андрю само със свиване на рамене. А на другия ден си караше автомобила съвсем спокойно с нормална скорост.
Третият случай, също без никаква връзка с предишните два, бе много оскърбителен и засягаше секретарката на общия им кабинет, госпожа Парсънс, дългогодишна сътрудничка на Ноа още преди да дойде Андрю. Наистина Вайълит Парсънс, вече към шейсет и пет годишна, имаше забавени реакции и понякога забравяше, но само незначителни неща. Тя се отнасяше добре към пациентите и бе спечелила обичта им. С Андрю работеше чудесно, а пословичната преданост към Ноа бе тема на чести шеги в техния малък колектив.
Всичко неочаквано се промени по повод на един чек.
Вайълит бе сгрешила при попълване на чека за доставка на материали за кабинета. Фактурата бе за четиридесет и пет долара, а секретарката несъзнателно бе обърнала цифрите, написала бе чека за петдесет и четири долара и го бе оставила на писалището на Ноа. Всъщност грешката не бе от значение, защото тази сума просто щеше да бъде приспадната по сметката за доставката през следващия месец.
Ноа обаче връхлетя в чакалнята с чека в ръка и изкрещя на Вайълит Парсънс:
— Ей, глупава кучко! Решила си да ми пилееш парите и да ме разориш, а?
Андрю тъкмо влизаше и не повярва на ушите си. Вайълит явно бе не по-малко изненадана, но отговори с достойнство:
— Доктор Таунсенд, досега никой не ми е говорил така и не желая това да се повтаря. Напускам кабинета ви и повече няма да се върна!