Андрю понечи да се намеси, обаче Ноа грубо го прекъсна:
— Ти стой настрана от тия работи!
А Вайълит каза:
— Благодаря, доктор Джордан, но аз вече не съм на работа тук.
На другия ден Андрю се опита да заговори Ноа на тази тема, но той измърмори:
— Тя не си гледаше работата. Вече се договорих с друга жена, която постъпва утре.
Ако тези случаи не бяха изолирани един от друг или зачестяваха, Андрю би ги посрещнал с по-голямо безпокойство. Той обаче разсъждаваше, че когато човек остарява, напрежението в работата и ежедневните грижи съвсем нормално довеждат до подобни избухвания и сблъсъци. В края на краищата това не бе чак толкова чуждо на човешката природа. Понякога Андрю сам чувстваше подобно напрежение, стигащо до раздразнителност, която успяваше да превъзмогне. Очевидно Ноа не бе в състояние да се въздържи.
Въпреки това тези няколко случая събудиха у Андрю тревога.
В работното ежедневие на Силия нямаше бурни преживявания.
Един февруарски ден на 1960 година, когато бе дошла от своя район в централата на „Фелдинг-Рот“ да извърши някаква търговска операция, Сам Хоторн я повика в кабинета си. Той бе в добро настроение и я посрещна сърдечно. Не изглеждаше преуморен от новите си отговорности за търговията на национално равнище. Добър признак, помисли си тя. И вдъхващ оптимизъм в перспективата на нейните по-далечни цели. Косата на Сам видимо оредяваше и вероятно той щеше да посрещне следващия си, 40-ти рожден ден, плешив. Но това изглежда щеше да му отива.
— Исках да ви видя във връзка с предстоящата търговска конференция в национален мащаб — обясни той.
Силия вече знаеше за тази конференция, която се организираше от „Фелдинг-Рот“ на всеки две години и бе насрочена за април същата година в нюйоркския хотел „Уолдорф Астория“. Тя щеше да има закрит характер, с участието на всички търговски пътници на компанията в границите на САЩ, плюс служители от филиали на „Фелдинг-Рот“ в чужбина. Освен това на тридневната сесия щяха да присъстват председателят на управителния съвет, президентът и други ръководни дейци на компанията.
— Надявам се и аз да бъда на съвещанието — каза Силия. — Предполагам няма да ме предупредите, че е само за мъже!
— Освен че ще присъствате, висшето ръководство иска да се изкажете.
— Ще се изкажа — потвърди тя.
Сам отвърна сдържано:
— Сигурен бях, че ще приемете. А сега на въпроса. Говорих с Илай Кампърдаун. Той и другите биха желали да разкажете за опита си като търговски пътник от гледна точка на една жена. Предлага се например темата „Продажбата на лекарства през погледа на една жена“.
— Не си я представям в павилиончетата край кината, но ще изложа вижданията си.
— Би трябвало да поднесете всичко в лек стил, по възможност с лек хумор — продължи Сам. — Изказването да не натежи със сериозен тон. Никаква полемичност. И не повече от десет-петнадесет минути.
Силия отвърна замислено:
— …Разбирам.
— Ако желаете, може да ми го дадете в чернова. Ще го прегледам и ще ви дам препоръките си.
— Няма да забравя за това ваше предложение — отговори тя, вече представяйки си как ще построи изказването си, сигурна, че няма да му даде черновата.
— Във вашия район продажбите вървят чудесно-похвали я Сам. — Поддържайте нивото!
— И аз така съм решила, макар че пускането на нови препарати би помогнало много за тази цел — потвърди тя. — Впрочем какво стана с талидомида, за който преди година говори господин Кампърдаун?
— Свалихме го от нашата листа. Върнахме го обратно на „Шеми-Грунентал“. Благодарихме, без да сме благодарни.
— Защо?
— По мнение на нашите изследователи лекарството не е добро — обясни Сам. — Направиха изпитания в старческите домове, за които говорихте вие. Не даде резултати като сънотворно.
— И дотук ли спряхте?
— Да, що се отнася до „Фелдинг-Рот“. Макар че както току-що научих, фирмата „Мерел“ се е заела с него. Кръстили са го кевадон и замислят големи удари тук и в Канада.
И след няколко секунди добави:
— Няма нищо изненадващо, като се свърже с големия му успех в Европа.
— Долавям в гласа ви съжаление — каза Силия. — Мислите ли, че нашата компания е сбъркала?
Сам сви рамене:
— Може би. Но ние сме длъжни да продаваме само одобрени от нашата дирекция за научни изследвания лекарства, а това не е.
Той се позамисли и продължи:
— Трябва да ви кажа Силия, че тук някои хора ви критикуват, защото заради вас изпробвахме талидомида върху стари пациенти, а не на по-широка основа, както предлагаше отначало Винсънт Лорд.