— И вие ли сте между тези хора?
— Не. Тогава, ако си спомняте, аз се съгласих с вас.
— Спомням си.
След малко тя запита:
— Критиката има ли съществено значение?
— За вас? — Сам поклати глава. — Мисля че няма.
През следващите вечери и почивни дни Силия подготвяше изказването си за конференцията. Беше се затрупала с книжа и бележки в тихата удобна работна стая, която двамата с Андрю много обичаха.
Една неделя Андрю я закачи:
— Май нещо кроиш, а?
— Да, точно така — потвърди тя.
— Ще ми кажеш ли какво?
— Ще ти кажа, но по-късно — отвърна Силия. — Ако научиш сега, ще започнеш да ме разубеждаваш.
Той се усмихна и прояви достатъчно съобразителност да спре дотук.
7
— Знам, че повечето от вас са семейни и разбират много добре какво представляват жените — каза Силия, изправена пред лавина от мъжки лица в залата. — Често че се изразяваме ясно, объркваме се, а понякога дори забравяме важни неща.
— Но не и умница като теб! — тихо се обади някой от предните редове.
Силия се усмихна за миг и продължи:
— Аз например, забравих колко време ми е определено да говоря сега. Смътно си спомням, че някой каза десет-петнайсет минути, но това не би било справедливо, нали? В края на краищата коя жена би могла да се опознае добре с петстотин мъже за толкова кратко време?
Последва смях и от задния край на залата се дочу типичен глас на мъж от Средния запад:
— Имаш, колкото искаш от моето време, рожбо!
Избухна още по-силен смях. Разнесоха се подсвирквания и гласове:
— И от нас също!
— Разполагай, с колкото време ти е нужно, чедо!
Навеждайки се към микрофона, Силия отвърна:
— Благодаря ви. Очаквах някой да го каже.
Тя отбягна наситения с напрежение поглед на Сам Хоторн, който бе седнал само на няколко реда от катедрата.
Нали той й бе казал преди няколко часа:
— При откриване на тези конференции всеки важничи. Затова първият ден е шумотевица и показност. Ние се стремим да повдигнем самочувствието на момчетата, да кажем на всички наши търговски работници, че са много способни, че „Фелдинг-Рот“ е чудесна фирма и да изразим голямата си радост, че те работят в нашата система. А през останалите два дни се залавяме с по-сериозни въпроси.
— Значи, аз спадам към шумотевицата? — запита Силия, понеже от програмата бе прочела, че ще говори първия ден следобед.
— Разбира се, защо не? Вие сте единствената жена на активна търговска работа, много от момчетата знаят за вас и всички ще искат да видят и чуят нещо по-различно.
— Ще се постарая да не ги разочаровам!
Тя и Сам вървяха по „Парк Авеню“, след като бяха закусили в „Уолдорф“ с няколко колеги от компанията. Конференцията щеше да се открие след един час и те бяха решили да се поразходят в свежата и слънчева утрин. В Манхатън лъхаше чист, прохладен ветрец. Безброй лалета и нарциси в централните алеи на „Парк Авеню“ възвестяваха настъпването на пролетта. Както обикновено, в двете посоки се движеха неспирни шумни колони от автомобили. Поток от бързащи за работа чиновници връхлиташе Сам и Силия, докато те бавно се разхождаха. Тя бе пристигнала с автомобила си рано сутринта от Ню Джързи и следващите два дни щеше да остане в „Уолдорф“. Беше избрала много внимателно тоалета си за откриването на конференцията — нов костюм тайор в тъмносиньо и бяла блуза с жабо. Силия знаеше, че й отива тази сполучлива комбинация на делова спретнатост и женственост. За нейна радост се беше отървала от очилата, които постоянно я дразнеха и сега носеше контактни лещи, които Андрю й препоръча по време на сватбеното пътешествие.
Изведнъж Сам се досети:
— Вие решихте да не ми показвате чернова от изказването си.
— О, боже, изглежда съм забравила! — възкликна тя.
Гласът на Сам прозвуча по-силно от шума на уличното движение:
— За други може и да изглежда. За мен обаче не, защото знам, че не забравяте почти нищо!
Силия се готвеше да отговори, но той я спря с жест:
— Не е необходимо да ми обяснявате. Зная, че сте различна от останалите мои сътрудници — правите всичко по наш модел и досега почти винаги сте успявали. Позволявам си обаче да ви предупредя само с две думи: Силия, не прибързвайте! Не бъдете непредпазлива! Не разваляйте добрия си престиж в стремежа си да правите прекалено много или да напредвате извънредно бързо! Това е.
Тя мълчеше и размишляваше, докато завиха, пресякоха „Парк Авеню“ и се отправиха обратно към „Уолдорф“. Чудеше се дали онова, което бе решила да говори следобед, бе прибързване.
Сега вече изправена пред цялата армия търговци на „Фелдинг-Рот“, събрани в зала „Астор“ на хотел „Уолдорф“, тя разбра, че ще получи отговор на този въпрос.