Усмихвайки се на Силия, той добави:
— Особено ако ще се стремите да ме следвате нагоре по стълбата на „Фелдинг-Рот“.
— Знаете значи?
— Аз му казах — намеси се Лилиан. — Съжалявам, ако съм нарушила обещанието си да не споделям с него, но ние със Сам нямаме тайни един от друг.
— Аз имам една — прекъсна я Сам. — Отнася се за Силия.
Другите обърнаха озадачени погледи към него, а той продължи:
— Вече няма да работи като търговски пътник.
— В крайна сметка е уволнена, така ли? — кисело се усмихна Андрю.
— Не, повишена е. Компанията ни ще има дирекция за търговска квалификация, точно както предложи Силия. Тя ще помогне за изграждането на нови служби и ще бъде заместник-директор.
— Е, браво! — вдигна чаша Лилиан. — Най-накрая мъжете показаха здрав разум! Нека пием по този случай!
— За да бъдем честни, нека кажа, че Силия трябваше да стане директор. Но някои хора в компанията не могат да го преглътнат. Все още. Решението ще бъде обявено утре.
Андрю стана и отиде при Силия да я целуне.
— Толкова се радвам за теб, обич моя. Ти го заслужаваш!
— Е, още не съм се разтопила съвсем от радост — пошегува се Силия, обръщайки се към всички. — Благодаря Сам, ще се задоволя и със „заместник“! — И добави с усмивка. — Засега.
Разговорът им бе прекъснат от две малки създания, облечени в пижамки, които се втурнаха със смях в дневната. Първа тичаше Лайза, вече на годинка и половина, жизнерадостна палавница, която Андрю и Силия бяха взели със себе си и мислеха, че вече е заспала. След нея бягаше Джулиет, четиригодишната дъщеря на Хоторн, която щеше да остане единственото им дете. Лилиан бе споделила със Силия, че лекарите не й препоръчват да има повече деца, затова тя и Сам бяха обкръжили с много обич Джулиет — без изобщо да е разглезена, тя беше живо и умно дете. Двете момиченца бяха доста възбудени от възможността да си играят заедно.
Лайза се хвърли в прегръдките на баща си и заливайки се от смях, му каза:
— Джули гони мен!
Лилиан скочи:
— Ей сега ще ви подгоня и двете! Бързо в леглата!
Със смях и крясъци трите изчезнаха към стаята на Джулиет.
Когато Лилиан се върна, Силия каза:
— Децата ме подсетиха за нещо. След време ще се наложи да поискам отпуск от новата работа, Сам. Май че пак съм бременна.
— Това наистина е нощ на откровенията! — възкликна Лилиан. — За щастие имаме още за пиене, така че да вдигнем чаши за тази новина.
На Силия й се стори, че долови нотка на завист в гласа на другата жена.
8
Краят на 1960 и началото на 1961 бе период, в който Силия се бе посветила на задачата да обучава оперативния търговски състав на „Фелдинг-Рот“.
Новият й началник, директор по търговската квалификация, бе Теди Ъпшоу, бивш зонален директор от Канзас сити. Силия го позна веднага — бе един от хората, проявили съчувствие, когато за малко не я изхвърлиха от конференцията в хотел „Уолдорф“.
Ъпшоу беше нисък слаб мъж, наближаващ петдесетте, говореше бързо и през целия си трудов живот бе продавал лекарства. Той излъчваше неизчерпаема енергия, постоянно бързаше ту тук, ту там, докато говореше, често кимаше, а малката му валчеста глава приличаше на подскачаща топка. Преди да го назначат за директор, той бе постигнал най-добър резултат в продажбата на препарати и сподели със Силия, че още съжалява за работата си като търговски пътник — „тогава плувах в свои води“.
— В нашия бизнес не е необходимо да шмекеруваш, за да успееш, тъй като повечето лекари знаят ужасно малко за лекарствата — добави той. — Щом си откровен с тях и се научат да ти вярват, цялата търговия е вече в ръцете ти. Не бива да се забравя — отнасяй се към докторята като към богове. Те точно това очакват.
Една вечер, след като вече си бяха легнали, Силия разправи на Андрю за „боговете“. Той се засмя:
— Имаш знаменит началник. Не забравяй да се отнасяш по същия начин към твоя доктор.
Тя запрати една възглавница по него и двамата се сборичкаха. Борбата полека-лека заприлича на нещо друго и накрая се превърна в любовна игра. После Андрю погали корема на Силия, който вече издаваше бременността й, и каза:
— Бъди внимателна с това малко юначе и не забравяй — докато е там, не бива да гълташ никакви лекарства!
Понеже бе направил същата бележка при бременността й с Лайза, Силия се засегна:
— Малко прекаляваш с твоята предпазливост!
— Сигурно прекалявам — каза Андрю и се прозя. — А сега остави бога да поспи.
Веднъж Теди Ъпшоу осъди пред Силия хитруването в търговията като „ужасно глупаво и излишно“. И въпреки това призна, че не е рядко явление в лекарствения бизнес.