— И за двама ни би било по-добре никога да не забравяме разликата в положението, което заемаме.
Силия продължаваше да чувства, че възникналият при първата им среща антагонизъм винаги ще засенчва отношенията им. Независимо от това, по нейно настояване, дирекцията за научни изследвания вземаше активно участие в търговската квалификация.
Можеше ли да се твърди, че планът за издигане нивото на обучение на търговските пътници е съвършен и се приема без възражения? Не, разбира се. Силия искаше да изгради система за събиране на сведения за работата на търговските пътници чрез поверителни въпросници, които щяха да изпращат по пощата до лекари в съответните райони. Предложението стигна до най-високо равнище и там му бе наложено вето.
След това Силия поиска оплакванията на лекари от търговски пътници да се насочват към дирекцията за търговска квалификация и да се съхраняват в документацията. От собствен опит знаеше за наличието на такива оплаквания, но никой от компанията не смееше да потвърди, че ги е виждал. Вероятно после са били забутвани в архивите, а ако са вземани някакви мерки, очевидно са оставали в тайна. Това искане на Силия също бе отхвърлено.
Както спокойно обясни Теди Ъпшоу:
— Има някои неща, за които големците не искат да знаят. Ти промени нещичко, когато се изправи да говориш на нашето търговско увеселение и разкри някои работи, а Сам те спаси. После нямаше как да се потулват повече нещата и началствата бяха принудени да търсят най-безболезнен начин за измъкване от положението. Все пак не искай от тях прекалено много в такива кратки срокове!
Съветът му звучеше също така неубедително както и указанията на Сам Хоторн, преди Силия да говори на конференцията в „Уолдорф“. Тя възрази на Ъпшоу:
— Някой ден правителството ще се намеси и ще ни застави да се съобразим с тези неща.
— Това го беше казвала и преди. Сигурно си права-съгласи се той. — А може би единствено по този начин работите ще се оправят?
Разговорът им спря дотук.
Въпросът за лекарствата и за фармацевтичната индустрия занимаваше и други хора по света.
През по-голямата част от 1960 година в новините почти ежедневно се отделяше място на тази тема, предимно в неблагоприятна светлина. Продължаващите заседания на сенатската подкомисия под председателството на сенатора Кифоувър се оказаха златна мина за репортерите и нанесоха редица неочаквани удари върху компании като „Фелдинг-Рот“. За това допринесоха частично и умелите действия на сенатора и неговите сътрудници.
Както при всички подобни подкомисии, ударението се поставяше върху политическата страна на въпроса, а изходът бе предрешен. По думите на вашингтонския репортер Дъглас Кейтър „Те… вървят от предварителния замисъл към предрешеното заключение“. Истъс Кифоувър и сътрудниците му непрекъснато търсеха сензационни заглавия и правеха едностранчиви изказвания. Сенаторът се оказа майстор по отправяне на фантастични обвинения точно преди репортерите да напуснат заседателната зала, за да подготвят своите кореспонденции–11,30 часа за следобедните вестници и 16,30 — за сутрешните. И така, когато обвиненията се отхвърляха с аргументи, в залата фактически нямаше журналисти.
Независимо от тези непочтени ходове, излязоха наяве и някои грозни истини: прекалено високи цени за някои лекарствени средства, незаконно ценообразуване, манипулации с оферти за държавни договори за доставка на препарати, тенденциозно поднесени реклами, стигащи до частично или пълно прикриване на опасни странични явления, проникване на фармацевтични фирми в Управлението за храни и лекарства и подкуп на негов служител със сума от 287 000 долара, получена под формата на хонорар.
Вестникарските заглавия, понякога тенденциозни, често се свеждаха до нападки.
Доказваше се, че препарати, открити и разработени в чужбина, са далеч по-евтини там, отколкото в Съединените щати. Изтъкваше се абсурдността на разликата в цената, тъй като американските фирми, продаващи лекарствата, нямаха никакви разходи за разработка и внедряване на откритието.