Във френските дрогерии, например, петдесет таблетки хлорпромазин струваха петдесет и един цент, а в Съединените щати — три долара и три цента. Или пък резерпинът: в САЩ цената му беше три пъти по-висока, отколкото в Европа, където бе открит и внедрен.
Друго странно несъответствие бе, че американският пеницилин се продаваше в Мексико с около 30% по-евтино отколкото в Съединените щати. Твърдеше се, че високите цени на този и други препарати в САЩ са резултат от някакво незаконно тайно споразумение между самите производители, които привидно се явяваха противници.
Речта съдържа девиза на една лекарствена фирма
Свидетелски показания разкриха, че началник на отдел в Управлението за храни и лекарства произнесъл на един международен симпозиум по антибиотиците слово, предварително одобрено от лекарствената компания „Файзър“. Специалист по рекламите вмъкнал в текста пасаж с благоприятен отзив за сигмамицина — лекарство на „Файзър“. По-късно компанията купила 260 000 броя от отпечатаното слово, приемайки го за одобрение от страна на Управлението за храни и лекарства.
Продължиха да се появяват неприятни вестникарски заглавия из цялата страна — от единия до другия бряг, понякога всеки ден. Телевизията и радиото не останаха по-назад.
Веднъж през декември Силия сподели с Андрю:
— Отминаващата година никак не ми даде повод да се гордея, че работя в този бранш.
По това време тя бе в отпуск — в края на октомври се беше родило второто им дете, отново точно по нейния график. Потвърди се категоричната прогноза на Андрю — беше момче. Кръстиха го Брус.
От няколко месеца животът им се улесни с идването на младата англичанка Уини Огъст, която живееше при тях и се грижеше за децата, докато и двамата бяха на работа. Андрю я бе намерил чрез една посредническа агенция, публикуваща реклами в медицински списания. Тя бе деветнадесетгодишна, работила бе преди това като продавачка в лондонски магазин и както Уини сама обясни с характерен лондонски акцент:
— Искаше ми се хем да си почина, хем да поработя и да видя що за хора сте вие, янките, а пък след туй евентуално да прекарам няколко години долу, при австралийците.
Тя бе приветлива, пъргава и за голяма радост на Андрю носеше закуската със светкавична бързина.
— Въпрос на практика. И мама така ми я носеше в къщи — обясни му Уини, когато той я похвали.
Тя обичаше да се занимава с деца, а Лайза я обожаваше. Андрю и Силия хранеха надежди, че заминаването й за Австралия ще се отложи доста.
Едно друго събитие към края на 1960 година прикова вниманието на Силия. Германският препарат талидомид, който щеше да стане известен в Съединените щати и Канада като кевадон, бе представен в Управлението за храни и лекарства за одобрение на продажбата му в САЩ. Според списания в областта на лекарствената промишленост и търговията, компанията „Мерел“, която вече бе купила правото за търговия с препарата в Северна Америка, кроеше големи проекти за талидомид-кевадона, с очакване, че ще се продава в огромни количества, както бе в Европа. Компанията упражняваше натиск за спешно одобрение на лекарството от Управлението за храни и лекарства. Междувременно, ентусиазирани търговски пътници на „Мерел“ дадоха опаковки от него на повече от хиляда лекари — формално като мостри за пробна употреба, а фактически — без ограничение.
Новината за талидомида припомни на Силия разговора, който бе водила преди осем месеца със Сам Хоторн. Той й бе казал, че в централата на „Фелдинг-Рот“ негодували, защото Силия предложила талидомидът да се изпробва само на стари хора, и поради неприемливите резултати, не бил одобрен за продажба. За кратко време в главата й се въртеше въпросът дали негодуванието продължава, но после й се видя твърде незначителен, за да му отделя повече внимание.
Мислите й бяха заети с нейните предстоящи задачи.
След раждането на Брус тя се върна на работа по-рано, отколкото след раждането на Лайза — към средата на декември. Една от причините бе напрегнатото ежедневие в дирекцията за търговска квалификация. Компанията разширяваше дейността си и бе ангажирала още стотина търговски пътници, по настояване на Силия пет-шест от тях бяха жени. За да прекрати отпуска си, допринесе и заразителният ентусиазъм на нацията. През ноември Джон Ф. Кенеди бе избран за президент и на хората им се струваше — поне от хубавите приказки, — че настъпва нова ера на вдъхновение и творчество.