Накрая той сподели със Силия.
Беше привечер, няколко дни преди Коледа. Андрю и Силия украсяваха елхата в къщи заедно с развълнуваната Лайза — предстоеше й среща с „дядукода“, както го наричаше тя. И тримата бяха захласнати от удоволствие край елхата. Накрая Андрю занесе в леглото почти заспалата си от възбуда и умора дъщеря. После се отби за минутка в съседната стая, за да види Брус, още бебе, който спеше дълбоко в люлката си.
Когато се върна в дневната, Силия го чакаше с чаша уиски и сода.
— Направих го силно, струва ми се, че имаш нужда-каза тя, подавайки му чашата.
Докато той я гледаше изпитателно, Силия добави:
— Лайза те разведри тази вечер, сега изглеждаш по-свеж, отколкото през изминалите няколко седмици. И все пак нещо ти тежи на душата. Нали?
Той запита изненадан:
— Толкова ли ми личи?
— Миличък, ние сме заедно от четири години!
— Четирите най-хубави години в живота ми! — разчувства се Андрю.
Той отпиваше от чашата и разглеждаше елхата. Силия мълчеше и чакаше.
— Ако е било толкова явно, защо не ме запита каква е причината?
— Бях сигурна, че ще ми кажеш, когато настъпи моментът — тя опита глътка от своето дайкири. — Искаш ли да ми кажеш сега?
— Да — бавно отвърна Андрю. — Да, искам.
— Боже мой! — прошепна Силия, когато той завърши разказа си. — О, господи!
— Тъй че, ако не ми е било чак толкова весело, си има сериозна причина, нали! — допълни Андрю.
Тя обви ръце около кръста му, притисна тялото му към себе си и допря лицето си до неговото.
— Горкичкият ми Андрю. Колко много си се измъчил! Изобщо не ми е идвало наум. Толкова ми е жал за теб!
— Или по-точно — мъчно ти е за Ноа.
— Да, действително. Но аз съм твоя жена Андрю, и ти си всичко за мен! Не мога, не искам да те виждам така угнетен!
Той рязко запита:
— Кажи ми какво да правя?
— Знам какво трябва да направиш — Силия се отдръпна и го погледна в очите. — Андрю, трябва да споделиш това с някого. Трябва да кажеш на някого, не само на мен!
— Например на кого?
— Естествено на човек от болницата. Но който има власт, за да вземе мерки и да помогне на Ноа.
— Не мога, Силия! Ако кажа, ще започне да се говори и ще научат всички… Ноа ще бъде опозорен. Ще го освободят от длъжността главен лекар. Господ знае какво ще стане с правоспособността му! Изобщо това ще го смаже. Не мога, просто не мога да направя подобно нещо!
— Тогава какво друго ти остава?
— Ех, ако знаех! — мрачно отвърна той.
— Искам да ти помогна, наистина искам и имам една идея! — възкликна Силия.
— Предполагам, че е по-добра от първата.
— Не съм убедена, че предишната ми идея не е добра. Но ако не искаш да говориш конкретно за Ноа Таунсенд, защо не говориш с някого съвсем общо? Повдигни въпроса! Разговаряй по принцип на тази тема! Разбери какво мислят другите хора в болницата за това!
— Имаш ли предвид някого?
— Защо не управителя на болницата?
— Лен Суийтинг ли? Ами не знам.
Потънал в размисъл, Андрю обиколи стаята и се спря до елхата.
— Е, това поне е идея. Благодаря ти. Нека да поотлежи.
— Надявам се, че двамата със Силия сте прекарали хубаво Коледа — каза Ленард Суийтинг.
— Да — потвърди Андрю. — Наистина беше хубаво.
Бяха в кабинета на управителя на болницата. Суийтинг седеше зад писалището си, а Андрю — на един стол срещу него.
Управителят на болницата бе висок слаб мъж, бивш адвокат, който би бил отличен баскетболист, но имаше невъобразимо хоби — хвърляне на подкови, на което посвещаваше свободното си време, дори беше победил в няколко шампионата. Понякога казваше, че било по-лесно да спечелиш едно такова състезание, отколкото да накараш лекарите да се съгласят за нещо. Още преди да навърши трийсет години той бе предпочел болничната администрация пред адвокатската професия и сега, наближавайки петдесетте, не отстъпваше на много лекари по познания в областта на медицината. Андрю се разбираше много добре с него и го уважаваше искрено след онзи случай преди четири години, когато получи съгласието му за лотромицина.
Когато управителят говореше, дебелите му рунтави вежди се движеха нагоре-надолу като вибриращи четки. Размърдаха се и сега, щом енергично заприказва:
— Каза, че имаш някакъв проблем, Андрю, че се нуждаеш от съвет?
— Всъщност един мой приятел, лекар във Флорида, има проблем — излъга Андрю. — Той работи в болница и е разкрил нещо, с което не знае как да постъпи. Попита ме как бихме реагирали ние на подобна ситуация.
— Каква ситуация?
— Става думи за опиати.
Андрю скицира накратко въображаем случай, подобен на реалния, на който се бе натъкнал, като внимаваше да не стига до прекалено близки сравнения.