— Какво ще кажеш за двата доклада на Лорд, публикувани напоследък?
На другия ден ръководителят на катедрата дойде отново в кабинета на декана, вече с готов отговор. Да, доктор Лорд потвърдил, че имало известни спорове върху последните му публикации и възнамерявал да повтори експериментите. При необходимост щял да публикува поправка.
Пред очевидните факти — съвсем правилно. И все пак в подтекста на разговора през цялото време се криеше въпросът: Щеше ли доктор Лорд да постъпи по същия начин, ако никой не му бе обърнал внимание?
Две седмици след този разговор Харис отново умуваше по този въпрос, когато секретарката му съобщи:
— Доктор Винсънт Лорд чака да го приемете.
— Това е — завърши Винсънт Лорд, след като бе говорил десет минути. Седеше пред писалището на декана.
— Видели сте данните ми в библиографията, декан Харис. Смятам, че никой друг от асистентите не би могъл да се похвали с по-убедителни и по-големи постижения. Всъщност нито един от тях дори не се доближава до моите Казах ви и за бъдещите си планове. Като имам предвид всичко това, мисля, че една ускорена промоция е оправдана и би трябвало да я получа.
Деканът събра двете си ръце, изгледа доктор Лорд над тях и с шеговита нотка в гласа каза:
— Изглежда не страдате от комплекс за малоценност.
— А необходимо ли е?
Отговорът бе бърз и рязък, без никакъв хумор. Тъмнозелените очи на Лорд непрекъснато фиксираха декана.
— Много добре зная какво представляват научните ми успехи. Зная също и други хора тук, които правят далеч по-малко от мен.
— Ако нямате нищо против — прекъсна го Харис с малко по-остър тон, — нека да оставим другите на спокойствие. Сега те не са проблем. Проблемът сте вие.
Слабото лице на Лорд се изчерви.
— Не разбирам защо изобщо трябва да има проблем? Всичко е съвсем ясно. Мисля, че току-що го обясних.
— Да, обяснихте го наистина. Доста красноречиво.
Деканът реши да не се поддава на емоции и да не прекрачва границите на търпението. В края на краищата Лорд бе прав за своя научен актив. Защо би трябвало да проявява привидна скромност и да си криви душата? Можеше да се оправдае дори неговата агресивност. Много учени — и самият Лорд, както сега се убеди деканът — просто не са имали време да се школуват в дипломатически любезности.
Дали да уважи молбата на Лорд за ускорена промоция? Не. Деканът Харис бе вече сигурен, че няма да я уважи.
— Съгласете се, доктор Лорд, че не мога да вземам еднолични решения за промоции. Като декан съм безусловно задължен да се съобразявам с мнението на факултетния съвет.
— Това е… — измънка Лорд и спря.
„Жалко, мислеше си Харис, ако беше казал «говняна работа» или нещо подобно, щях да имам основания да го изгоня от кабинета. Но все пак разговорът ни е официален, както и самият Лорд осъзна това в последния момент, и ще трябва да продължим в този тон“.
— Подкрепена от вас промоция би се приела при всички случаи — коригира се Винсънт Лорд и леко смръщи вежди. Ужасно мразеше да се поставя по-долу от този декан, когото смяташе не за учен, а за човек, минал покрай науката, а сега станал усърден книжен плъх. За съжаление в ръцете си той държеше цялата университетска власт.
Деканът не отговори. Винсънт Лорд беше прав, но Харис вземаше отношение само след като се увереше, че факултетният съвет ще прояви благосклонност. Съветът имаше по-голяма власт, макар че водещата фигура бе деканът. А за момента не се съмняваше, че дори с настоятелната му подкрепа кандидатурата на Лорд нямаше в никакъв случай да мине през съвета.
Безспорно из факултета се носеше мълвата за въпросните два доклада на Винсънт Лорд. Мълвата, плюс изискванията на етиката, плюс старият инцидент, който през тия четири години бе забравен, но сега отново щеше да излезе наяве.
Нямаше смисъл, разсъждаваше деканът, да премълчава едно вече взето решение.
— Доктор Лорд, точно сега аз няма да подкрепя искането ви за ускорена промоция — тихо каза Харис.
— Защо не?
— Не смятам, че посочените от вас причини дават достатъчно основание за това.
— Какво значи „достатъчно основание“?
Тези думи прозвучаха като заповед. Все пак търпението си има някакви граници, реши деканът. Той хладно отговори:
— Мисля, че за двама ни би било по-добре да прекратим този разговор. Довиждане.
Лорд обаче на помръдна. Продължаваше да седи срещу декана, втренчил поглед в него.
— Моля ви да промените решението си Иначе може и да съжалявате.
— В какъв смисъл да съжалявам?
— Мога да реша да ви напусна.