Силия съзнаваше всичко това. Тя също така знаеше, че е жена, и следователно е преодоляла едно допълнително препятствие, което не съществува за мъжете. Необходимостта да се справя с двойно повече мъчнотии, й вдъхваше още по-голяма сила.
Същевременно съжаляваше, че шестдесетте години на нашия век се очертаваха като безплоден, лишен от новаторски постижения период в търговията с лекарствени средства.
— И в миналото се е случвало — каза Сам Хоторн, когато Силия сподели тази мисъл. — Спомни си, през последните двадесет години бяхме свидетели на препарати-чудеса: антибиотиците, нови лекарства за сърцето, противозачатъчните хапчета, успокоителните средства и други. Сега сме в затишие пред следващата голяма вълна от научни открития.
— Колко ще трае затишието?
Сам замислено прокара длан по оплешивялото си чело.
— Кой знае? Може би две години, или пък десет. Междувременно нашият лотромицин върви много добре и разработваме усъвършенствани серии на вече утвърдили се препарати.
Тя запита рязко:
— Това не е ли по системата „и ние го правим“? Да копираме сполучливи лекарства на наши конкуренти? Игра на молекулярна „рулетка“ — променяме състава на медикамента само колкото да не ни дадат под съд, че сме откраднали патента на друга фирма?
Сам сви рамене:
— Може и така да се каже, ако предпочиташ да се изразяваш с езика на критиката.
— Щом говорим за критиката, не е ли вярно, че тя ни обвинява в губене на изследователска енергия за препарати от рода „и ние го правим“, енергия, която трябва да насочим към по-резултатни, по-полезни проекти?
— Време е да разбереш, Силия, че нас ни критикуват за всичко — в гласа на Сам се долавяше сърдита нотка. — Особено хората, които не знаят или не искат да разберат, че препаратите от рода „и ние го правим“ поддържат дейността на компании като нашата в години, когато науката не може да блесне с открития. Такива безплодни периоди са обичайно явление. Нали знаеш, че след успешното приложение на ваксината за едра шарка на учените бяха необходими сто години, за да разберат на какво се дължи положителното й действие?
За Силия този разговор бе тягостен, но сетне разбра, че и други фармацевтични фирми страдат под сянката на застоя и не предлагат нищо ново и впечатляващо. В същото състояние се намираше цялата лекарствена индустрия, а то — макар че по онова време никой не знаеше със сигурност — щеше да продължи до седемдесетте години и да докаже, че Сам бе пророчески прав.
През по-голямата част на 1963 година Силия се утвърждаваше като директор на търговската квалификация. До ноември.
— Повиках те, за да ти съобщя, че имаш ново назначение — каза Сам на Силия. Те разговаряха в неговия облицован с дъбова ламперия кабинет. Бе един навъсен следобед в края на ноември. Тя изчака, но Сам не каза нищо повече. После въздъхна и усмихната заговори:
— Много добре знаеш, че умирам от любопитство, но искаш да те попитам и аз го правя. О’кей, Сам, каква е новата ми работа?
— Главен директор на филиала за препарати без рецепта. Ще отговаряш изцяло за „Брей & Комънуелт“. Теди Ъпшоу, който ти беше началник, сега ти става подчинен. Предполагам, че си доволна и щастлива, Силия — усмихна се той.
— О, да! Наистина съм щастлива, Сам. Благодаря ти!
Вицепрезидентът на „Фелдинг-Рот“ я погледна изпитателно:
— Май нещо смущава радостта ти?
— Не, нищо — решително поклати глава тя. — Просто… Е, аз наистина нямам представа за работата ни с лекарствени средства без рецепта.
— Ти не си изключение — отговори той. — Аз също се чувствах съвсем бос, когато трябваше да отида на работа в този сектор за няколко години. Мога да го сравня с мисия в чужбина. Или — подвоуми се той — с преминаване в друга, непозната част на града.
— По-малко престижната част ли?
— Може би.
И двамата знаеха, че „Фелдинг-Рот“, както другите големи фармацевтични компании, издига висока стена между препаратите срещу рецепта, или престижния бизнес, и лекарствените средства продавани без рецепта-дейност често разглеждана като бизнес втора категория. От двете страни на стената действаха две съвсем изолирани системи, всяка със свои администрация, научноизследователски екип и търговски персонал.