Силия остави книгата, взе една салфетка, избърса нослето на Брус и продължи:
«Лесно беше да се каже „Изпий ме“!». Но тъкмо това умната малка Алиса не би могла да направи тъй бърже.
— Не, най-първо ще погледна — си каза тя и потърси дали е писано отровно или не.
…И това, което никога не забравяше: ако пиеш много от шише, на което пише «отрова», току-речи е за вярване, рано или късно, да ти стане лошо.
Само че на това шише не беше написано «отрова» и Алиса се осмели да опита; много й се хареса (имаше вкус на някаква смес от черешова торта, млечник, ананас, печена пуйка, бадемов сладкиш и топъл печен хляб с масло) и тя бързо го изпи.
«Какво странно чувство! — си каза Алиса. — Сякаш се свиваш като далекоглед.»
И то наистина беше вярно. Сега тя беше само двадесет и пет сантиметра висока…“
Лайза я прекъсна:
— Мамо, тя не биваше да го пие, нали?
— В истинския живот не бива, но това е приказка-обясни Силия.
Лайза категорично настоя.
— Няма значение, тя не биваше да го пие!
Силия вече бе забелязала, че дъщеря й се оформя като силен, отстояващ мненията си характер.
— Ти си съвсем права, на татко момичето — дочу се зад тях бодрия глас на Андрю. Той бе влязъл тихо и незабелязано. — Никога не пий нищичко, за което не си сигурна, освен ако твоят доктор не ти го предпише!
Всички се разсмяха. Децата се хвърлиха в прегръдките му, а той целуна Силия.
— Точно сега предписвам по едно мартини „в-края-на-деня“ — каза Андрю и се обърна към съпругата си. — Ще ми правиш ли компания?
— Разбира се.
— Тате, Брус има настинка. Можеш ли да я изгониш? — запита Лайза.
— Не.
— Защо?
— Защото не съм настинал доктор — той я вдигна и прегърна. — Пипни ми челото! Аз съм затоплен доктор.
Лайза хихикаше.
— О, татенце!
— Много странно. Сякаш се повтаря един мой разговор днес — изненада се Силия.
Андрю остави Лайза, за да налее мартини.
— Какъв разговор?
— Ще ти кажа на вечеря.
Силия остави Алиса на лавицата до следващата вечер и се зае да приготвя децата за спане. От кухнята се носеше апетитен мирис на агнешко с къри, а в трапезарията Уини Огъст подреждаше масата за вечеря за двама. Как постигнах толкова хубав, приятен, щастлив живот? — се питаше Силия.
— Теди е абсолютно прав, че настинка не се лекува с нищо друго освен с течности, почивка и аспирин-потвърди Андрю, след като Силия му предаде разговора с Теди Ъпшоу в нейния кабинет.
Двамата се бяха навечеряли и пиеха кафе в дневната. Той продължи:
— Казвам на пациентите си, че и с лекарства, и без лекарства настинката им ще мине за една седмица.
Силия се засмя, а Андрю бутна по-навътре едно дърво, за да засили огъня в камината.
— Теди обаче греши, че тъй наречените лекарства против настинка са невинни. Много от тях са вредни, а някои дори опасни.
— Ами! „Опасни“ не е ли твърде пресилено — възрази тя.
Той настоятелно отвърна:
— Не е! Когато се опитваш да лекуваш настинка, може да влошиш други по-сериозни страдания.
После отиде до библиотеката и извади няколко книги, в които бе отбелязал някои страници с листчета.
— Тези дни чета точно това — каза той и започна да прелиства книгите.
— Повечето лекарства против настинка са миш-маш от разни съставки. Една от тях е фенилефрин — точно това, което се рекламира като деконгестивно успокоително средство за отбъбване лигавицата на носа. Обикновено фенилефринът не действа, докато се приема в малки количества, но затова пък повишава кръвното налягане — нещо, което е вредно за всеки и особено опасно за хипертонициите.
Той погледна една страница, на която си бе водил бележки:
— Обикновен чист аспирин по мнението на всички изследователи в медицината е най-доброто нещо за настинка. Но има много рекламирани и широко използвани заместители на аспирина, които съдържат фенацитин. Това химическо съединение може да увреди бъбреците и при честа продължителна употреба причинява непоправими поражения. Има хапчета с антихистаминови съставки, а това е недопустимо, защото увеличават мукуса в белите дробове. Има капки и спрей за нос, които носят повече вреда, отколкото полза — Андрю спря. — Да продължавам ли?
— Не — отговори Силия. — Ясно е.
— Накрая излиза, че при една много солидна реклама можеш да накараш хората да повярват на всичко и да купуват всичко.